Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

  

nqma_vchera.jpg

  

 "Че може ли да има утре, 

когато вчера няма?" - Мая Тинчева*

 

Най-лесно се приключват връзките,

които нямат "вчера", които са без минало и спомени.

 

И все пак...

 

Очите ти ме връщат пак на твоя бряг,

където съм оставила сърцето си.

Тогава, там до теб, при твоя смях

нима ми е потребно "вчера"?

 

Че може ли да няма утре?

 

Щом искам да строим мостове и чешми?

Защото вярвам в традициите -

в мостове и чешми

не се спотайват злоба и злини. 

 

Че може ли да няма утре?

 

Когато утрото е синьо 

само в твоите очи.

И докато тях ги има, 

отново и отново 

ще топлят слънчеви лъчи.

 

Водата в чешмите няма да  пресъхне

и пак ще утолява жаждата на пътника.

А моста - камък здрав ще пази,

прегръдките на влюбени.

 

Защо да пазя вчера 

и прахоляк от спомени?

Когато цялото небе 

е в твоите очи.

 

Какво от туй, че вчера няма?

 

Когато утре ще пребъдва през годините...

Когато из под двете ти ръце

ще пеят пак чешмите-сините,

и моста ще събира две ръце

и песен на дете през зимата.

 

Е, нека няма вчера в очите ти...

 

 

 20.07.2014г.

Юлияна Шапкарова

 

 

---------------------

 

*Стиховете са вдъхновени от откъс от стихотворението: "Приятелю" на  Мая Тинчев

 

Коментари   

#5 RE: Нека няма вчера в очите тиKamino 27-11-2014 19:40
ЕДНА ЛИЧНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ - МОСТОВЕ

Докато през изминаваща се година отново "строих" мостове осъзнах, че не го правя само по прозаичната причина да стъпя на сухо от другата страна на "реката". Установих докато надграждах камък по камък, че моста е място за срещи колкото неутрални, толкова и случайни. Осъзнах, че някои съперници предпочитат срещите на мост, за да си уредят сметките на ничия земя и защото само единия ще продължи до отсрещния бряг, а другия няма да се върне. Там някъде преодолях страха си да открия, че не съм съвършен и това ми даде невероятното предимство да не нося социални маски. Имаше много емоционална болка в това, защото това означаваше, че много често се самозалъгвах вярвайки в думите на хората. И сега довършвайки моста на времето през тази година, продължава да се случва, но се чувствам имунизиран, защото вярвам първо на себе си, на искреността на собствените си чувства и намерения и не натоварвам никой с отговорността за тях. Разбрах, че мостовете свързват, но и разделят. Разбрах и още нещо, че мостът за влюбените е една възможност. Вървейки по моста чувах плясъци във водата от падащите тела на неуспелите да победят "съперници", чувах зад гърба си различни гласове, което някак си ми показваше, че някои от минаващите по моста са се отказали и са се върнали обратно ( сигурно заради неудобните обувки ), когато се случваше да залитна се намираше нечия ръка, който да ми помогне да се изправя, но най-важното някак си усещах, че едно друго сърце бие в моя ритъм, което ми даваше сили да продължа да вървя и да се усмихвам. Остана още малко да извървя целия мост и да започна със следващия...... .. тогава ще се обърна и ще ви преброя. Ако някой все още има сметки за уреждане трябва да побърза, а за останалите, които ще се включат в градежа на следващия мост искам да кажа - там съм, там и ще бъда, ще ме разпознаете по най-големите камъни, които нося и по най-дългите почивки, които си давам. И двете мога да ви покажа как се правят най-добре. А на онова сърце, което знам, че бие в моя ритъм искам да кажа, че няма значение дали ще мъкнем камъни или ще си почиваме потопили крака в реката, важно е, че ще го направим в синхрон, заедно и безусловно.


Разказвача на приказки
#4 RE: Нека няма вчера в очите тиKamino 21-07-2014 11:05
Аз съм виждала чешми изградени от един, единствен човек, чието име и година на изграждане са отбелязани на чешмата. Такъв човек не печели нищо от делото си, освен благодарността и споменаването с добро на всички, които ползват чешмата. Това имам предвид в стихотворението .

Организациите, за които вие споменавате е ясно, че не правят чешми или каквото и да било друго от благородни и човешки подбуди, а за да си правят реклама. В това няма нищо лошо разбира се, но е твърде далеч от поезията и конкретно от моята поезия в това стихотворение.
+1 #3 нека няма вчера...Todorova 21-07-2014 07:10
Това е било един непресъхващ извор, който постепенно през годините е каптиран от местното население, след това с помоща на няколко организации е построена и чешмата...
#2 RE: Нека няма вчера в очите тиKamino 20-07-2014 19:39
:-)

Благодаря!

А кой е построил тази синя чешма в Сакар? Знаете ли? Или е толкова стара, че името на строителя се е изгубило през вековете?
+2 #1 НЕКА НЯМА ВЧЕРА...Todorova 20-07-2014 17:14
КАТО ЧЕТА ТЕЗИ ДУМИ, ТОВА РОМАНТИЧНО ВДЪХНОВЕНИЕ, СИ СПОМНЯМ ЗА ДРЕВНАТА СИНЯ ЧЕШМА В САКАР, ШУМЯЩА ДО ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ТА КОРКОВА ГОРИЧКА...
ЖЕЛАЯ СЪРДЕЧНО НА АВТОРА НА ТОВА ПОЕТИЧНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ
"...УТРЕ да ПРЕБЪДВА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ..."
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature