Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

antika

Лампата имаше нов дом. За първи път от толкова години един човек, който казваха разбирал от електричество, от кръвта, която течеше в жилите и се беше покачил на стълба и внимателно я откачи от мястото и.

След това я избърсаха с кадифена кърпа, почистиха петната от старост, измиха глобуса и. Поставиха я в кашон и почти веднага я преместиха в новия и дом. Лампата се зарадва, че я поставиха отново на тавана. Страхуваше се, че вече е твърде стара, отдавна излязла от мода, но въпреки това беше тъй здрава.

А след като я почистиха тя заблестя с патината на стара антика. Когато момичето натисна ключа и животворното електричество отново потече в жилите и лампата беше най-щастлива от всички мебели в стаята.

Една вечер момичето се загледа с обич в старата лампа, преброи листенцата, които бяха изрисувани върху единия орнамент – бяха точно 12. Лампата се радваше на вниманието и сякаш четеше мислите на младата дама. След това тя изчисли на колко години беше лампата. С голямо учудване установи цифрата 90! Един майстор я беше изработил през далечната 1919-та година.

Поставиха я в един дом построен през същата година, в помещението, където младата дама тръгна да излиза на бял свят през 1972г. А после майката и бебето се върнаха отново в същата стая. Лампата познаваше момичето от пеленаче и макар  почти да не я забелязваха освен когато изгореше някоя от непослушните крушки тя забелязваше всичко.

През всичките си 90-сет години беше станала свидетел на много събития, някои важни, други маловажни. Беше наблюдавала радостта и мъката на обитателите, техните сълзи или смях, посрещна и изпрати много празници и рождени дни. Сблъсквала се би и със Смъртта. А никой не беше мислил за нея до тази вечер, когато момичето преброи листенцата и годините и.

Лампата беше щастлива тя също имаше рождени дни, но за съжаление никой не знаеше това. Тя обикна младата стопанка на дома още повече заради този мил, малък жест. В останалите стаи имаше нови и модерни лампи от новото хилядолетие, само в стаята на момичето все още висеше тази скъпоценна античност от началото на миналия век.

Лампата беше благодарна за това. Колко пъти някой приятел бе влизал в тази стая и с учудване се беше взирал в старата антика, други пък откровено смятаха, че трябва да бъде заменена с нещо съвременно. Момичето само се усмихваше, поглеждаше лампата и сякаш тайните на отминалите години оживяваха. Да, между младата стопанка и лампата имаше магия и тайнство, което ги свързваше сякаш за винаги.

Лампата знаеше всички тайни на момичето, беше част от неговия живот от самото начало. И това нямаше да се промени въпреки всичките онези модерни посестрими, които светеха с изкуствения студен блясък на модата от новото хилядолетие. Момичето обичаше антиките, историята и предметите, които имаха история, тези, които носеха послания, поуки и мъдрост. Момичето дори обмисляше възможността да снима лампата с новия си модерен телефон и да постави нейна снимка в един сайт.

- Оооо! Оооо, лампата почти се разтресе, като че има земетресение. - Не прави това, моля те! - Ще се чувствам ужасно в тази среда. - Остави само приказката, а нека хората да използват въображението си, за да си представят как изглеждам. А когато някой ти дойде на гости, ти ще кажеш:

- „Ето това е лампата от приказката „Антика”. А те ще отговорят: - „Ах това ли е? - Представях си я съвсем по друг начин. Тя е по-красива от колкото си мислех!”

Момичето се съгласи с желанието на лампата и реши да не я снима. Сега довършваше приказката и често поглеждаше старата си приятелка и се усмихваше. Лампата знаеше, че вече никога животът и няма да е същия. Най-сетне малката принцеса я беше забелязала и сега двете често щяха да обменят мисли една с друга.

 


Юлияна Шапкарова

Коментари   

#2 RE: АнтикаKamino 01-12-2013 08:13
Благодаря за коментара и мнението :) Забелязах, че в разказа съм забравила да спомена и за Античния Плафон, който е поставен на тавана в коридора. Той също е изработен през далечната 1919г. и беше приятел на Лампата в старото жилище на Момичето. Те двамата и до днес са заедно и се обичат така както в самото начало на първата им среща през онази 1919г.

Извън сферата на приказките тези два електроуреда представляват големи съкровища за всеки електротехник, който ги е виждал. Заради начина на изработка на отделните им части и заради здравината на елементите - фасонги, жички и прочее, които са още здрави и работят безупречно след толкова много години. Учудването произлиза от сравнението с днешните еднодневни, масови стоки, които се намират на пазара. Но това си има и своето икономическо обяснение. Стоките трябва да са за почти еднократна употреба, за да може да има по-голямо потребление, да се купува повече и по-често. Икономиките нямат нужда от Антики, които могат да се използват в продължение на 100-200 години. Тъй като това означава съвсем ниско потребление.

Колкото до моя творчески път, той наистина е неповторим, както на всеки друг творец, но не е светъл. Рядко творчеството е плод на радост и щастие преживени от твореца. В повечето случай творбата се е родила от болката и страданието.
#1 AntikaTodorova 30-11-2013 20:57
Много често и Антиките присъстват в нашия живот, но само на този, който ги пази, могат да му бъдат като реликва.
Ето тази Лампа - на Момичето, вярвам огрява неговия творчески път, който безспорно, затова е толкова светъл и неповторим.
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature