Разголваш ме с очи от разстояние.

Под дрехите прогаряш и плътта.

Останалото, зная, е мълчание.

А, всъщност, ми се иска да крещя...

Желая те.

На прага на морала.

И сигурно гранича с лудостта.

Със всяка клетка.

С цялото си тяло.

Не утре.

Не след време.

А сега.

Събличай ме.

Докосвай ме.

Почувствай ме...

Със пръстите,

със кожата,

с очи...

По дланите,

по миглите,

по устните...

Не съществува нищо друго.

Само ти.

Само ти,

без многократна повторяемост.

Докосване.

Изпиване.

Веднъж.

Ще бъда грешна,

може би,

но не разкаяна.

Попила в себе си усещане за мъж.

Автор: Надежда Тодорова