Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

LIME  

   

tropicheska_izkusitelka.jpg

(18+)

Калдерата на вулкан Пакайа тлееше и кипеше под погледа на Лиана. Омагьосана, тя стоеше толкова близо до ръба, колкото акрофобията3 й позволяваше. — Ето я, пак живее опасно — закачи я Лио весело. Той стоеше по-близо до туристическата група, на няколко метра от нея.

— Трябва да видиш това — каза тя през рамо, щом го чу да се приближава към нея. —

Не е ли невероятно? Разбира се, беше повече от невероятно. Ярки шарки от оранжево, розово и златисто създаваха зашеметяващ фон за гигантския кратер на вулкана. Природата парадираше с могъщата си красота, която надминаваше човешкото въображение.

— Гледката си заслужава мизерната разходка дотук — отсъди Лиана, като обви ръце

около Лио. Тя огледа групата и забеляза изтощението по лицата на членовете й. Какво им имаше на тези хора? Това беше екскурзия за начинаещи, за бога! Повечето не бяха по-стари от нея и Лио и липсата на издръжливост й се струваше странна. Тя бе единствената в групата с достатъчно енергия и любопитство да надникне във вулкана.

— Загубена работа — прошепна. — Ще се приберат у дома и ще разказват, че са били тук, но почти не загряват какво ги заобикаля.

— А ти щеше да се изкатериш по вулкана, ако можеше, нали? — засмя се Лио.

— Да, разбира се! — извика тя, като се отдръпна от него и се вгледа в лицето му. —

Въздухът тук не те ли ободрява? Не искаш ли да го погълнеш всичкия?

Лио беше много отстъпчив. Досега Гватемала очевидно му харесваше, но Лиана забеляза объркването в очите му, когато му зададе почти риторичния си въпрос.

Той винаги подкрепяше нуждата й от приключения. Често я придружаваше на пътешествия, които не му бяха съвсем по вкуса. Никога не й тежеше и бе нейната скала. Тя наклони глава, за да го целуне.

Беше едва вторият им ден в Гватемала, но някакъв неясен глад бе проникнал под кожата и в кръвта й веднага след пристигането им. Лиана имаше чувството, че я тормози лека треска.

— Зашеметяващ е, но ти май имаш нужда от повече физически натоварване. Какво ще кажеш за едно дълго колоездене утре? — предложи той, като я прегърна със силните си ръце.

— И може би плуване с шнорхели, ако има време? Шумен автобус спря малко по-надолу от тях, точно до скупчените пътешественици. По лицата на екскурзиантите се изписаха облекчение и радост и те се надигнаха от земята и забързаха към охладеното от климатика возило.

— О, не! Не автобус! — изстена Лиана. — Значи няма да се поразходим пеша надолу? Двамата се отдалечиха от ръба на вулкана и пристъпиха към екскурзоводката.

— Може ли да се върнем пеша? — попита Лиана.

— Скоро ще се стъмни и пътеката няма да се вижда — отговори красивата гватемалка е

приятен акцент.

— Винаги си нося фенер — каза Лиана, като потупа раницата си.

— Опасна ли е пътеката нощем? — попита Лио.

— Не, просто много тъмна — отговори жената през рамо, като тръгна към автобуса. —

Моля, последвайте ме и ще ви дам формуляра. — Лиана, защо не се качим в рейса? Няма смисъл да рискуваме да се разхождаме в пълна тъмнина. Ами ако единият от нас падне и си счупи крака или нещо подобно? Не ми се иска да прекарваме ваканцията в гватемалска болница.

— Не възнамерявах да се разхождам — ухили се Лиана и зарови из раницата си. — Ще тичам! — извика тя и триумфално извади фенера си. — Няма проблеми, Лио. Не очаквам да дойдеш с мен. Но аз трябва да направя нещо с енергията си и мисля, че три километра тичане надолу по хълма ще ми дойдат добре. Ти вземи рейса и ще се видим в хотела.

Тя усети, че Лио не одобри идеята й. Знаеше, че щяха да се разправят още  минути. Но бе убедена, че скоро щеше да се затича надолу по  Лиана подписа формуляра на екскурзоводката и раздвижи крака, а моторът на  изръмжа. Двамата с Лио си махнаха и тя остави автобусът да набере преднина.

Здрачът я подканваше със загадъчна настойчивост. Лиана изчака шумът от рейса да заглъхне и затвори очи. Въздухът я погали като игрив любовник. Мекото съскане на вулкана непрестанно напомняше за безмилостната му природа. Тя закачи фенера на колана си и се затича по наклонената пътека.

Стегнатото й тяло я караше да тича, за да освободи напрежението и да отхвърли раздразнителното си настроение. Но душата й настояваше да се порадва на спокойната тишина и да се слее с околната среда. Двете желания упорито се бореха за надмощие, затова се затича леко. Състезателният хъс бе заменен със — съзерцание. Докато слизаше надолу,  въздухът се сгорещи и тя се изпоти.

Пътеката беше достатъчно широка и удобна за тичане. Внезапно се спусна тъмнина и Лиана натисна копчето на фенера. Наоколо бе абсолютно тихо. Чуваха се само дишането й и бързият ритъм на краката й по пясъчната пътека.

Десет минути по-късно, когато прецени, че се намира, на около половината път до хотела, Лиана забеляза огън на няколко метра от пътеката. Спря и се вгледа натам. Огънят изглеждаше малък и тя се зачуди дали бе лагерен.

След миг чу човешки гласове. Мъжки глас меко пееше речитатив на език, който не звучеше като испански. Женски глас тананикаше и стенеше в странна хармония с мъжкия.

Лиана се приближи към звуците. Ароматът на изгоряло дърво се смеси с някакъв по-сладникав и лютив, който тя не можа да определи. Вероятно вид билка, но с почти хипнотизиращи качества. Когато стигна достатъчно близо, погледна над гъстата растителност и камъните. Сети се за фенера си и бързо го загаси, за да не я забележат. Светлината на огъня й бе напълно достатъчна.

Висок мургав мускулест мъж лежеше по гръб. Не носеше нищо, освен скромна украса за глава с мъниста и малки пера. Очите му бяха затворени и очевидно бе изпаднал в нещо като транс. Върху него седеше закръглена жена, също гола, и тя с украса на главата. Бе мургава, но не колкото мъжа. И двамата бяха покрити с масло, което караше великолепните им мускули да блестят на светлината от огъня.

Жената се завъртя и взе нещо. Когато отново се обърна напред, вдигна длани към небето и Лиана видя тънки струйки олио да потичат по ръцете й. Мъжът стисна гърдите й и започна да ги масажира с течността, която покриваше телата им. Жената затананика по- високо.

Свали ръце и ги постави на гърдите му. Но вместо да разтърка олиото по тях, тя ги зарови между краката си, после плъзна задника си като отъркваше слабините си по лъскавите му гърди. Протегна ръка зад гърба си и хвана дългия му, дебел член, извит нагоре като сърп от плът.

В мига, когато го докосна, и двамата се завъртяха към Лиана и й се усмихнаха подканящо и весело. Тя замръзна на мястото си. Погледът, който й хвърли жената, бе почти свръхестествен. Лиана се почувства така, сякаш собственият й клитор се плъзгаше по гърдите на мъжа.

Побърза да напусне мястото и се препъна в бързината си. Двойката продължи да я наблюдава вторачено, прониквайки в нея със сексуалната си аура. Тя стисна фенера, светна го, завъртя се на пети и се затича надолу по пътеката.

Вече спринтираше енергично. Разглеждането на околностите се оказа лоша идея и сега тялото й просто пищеше за облекчение. Краката светкавично я носеха напред. След секунди тя стигна до подножието на хълма.

Не можеше да намали лудата си скорост. Профуча по пъстрите улици на град Гватемала. Най-после приливът на адреналин стихна и тя осъзна, че не знае накъде отива.

Облегна се на бяла, прясно варосана къща, за да си почине. Дишаше тежко и приличаше на беглец. Около нея градът кипеше от живот.

Тя тръгна по оживената улица и затърси такси. — Сеньорита!

Лиана се завъртя към дрезгавия глас и видя възрастен уличен търговец, седнал зад малката си масичка с дреболии, сгушена между две кооперации. Наоколо имаше много госпожици, към които може би се бе обърнал, но тя си знаеше, че викът му бе предназначен за нея. Тръгна към него безстрашно, което я учуди.

Мъжът държеше някаква вещ и когато се приближи достатъчно, за да я види, той отвори ръка и й я показа. Лиана ахна. Беше същата украса за глава с мъниста и пера като онази, която съвокупляващата се двойка в гората носеше.

— Харесва ли ти? — попита той, като погали украшението. — Жена с твоята сила трябва да притежава подобно нещо. Търговецът се усмихна многозначително, загледан в обърканото й лице. Лиана искаше да побегне, но вместо това го попита защо се нуждае от мънистата.

— Притежаваш огъня! Огъня, който мъжете боготворят! — отговори той, а ръцете му затрепериха леко. — Не го ли усещаш? — попита с внезапно сериозен тон. Тя се вторачи в него изумено и безмълвно. Той избра една от джунджуриите, разпръснати по масата, и я вдигна към лицето й. Беше малък медальон, оформен точно като лъскавия фалос, който бе видяла върху пеещия мъж.

Обзеха я страх и параноя и изпотеното й тяло потръпна. Мъжът прокара пръст по миниатюрния пенис, без да сваля очи от нея. Пулсът й се ускори.

— Това е твоето царство, красавице. Коравите, мощни дарове на много мъже, всеки вътре в теб, захранват огъня ти… Тя отказа да слуша повече и побягна. Затича се лудо по улицата и заблудено такси удари спирачки, за да избегне удара с нея. След като й се накара на испански, шофьорът се съгласи да я отведе до хотела, който се оказа по-близко, отколкото си мислеше.

— Мили боже! Добре ли си? — възкликна Лио, когато й отвори вратата на бунгалото. Тя осъзна, че вероятно изглежда ужасно. — Какво стана? Нарани ли се? Или някой те нападна? Лио беше притеснен и май обвиняваше себе си, задето я бе оставил да се прибере сама.

Топъл ветрец раздвижи въздуха в стаята с дяволита чувственост. Тя се отдръпна от Лио, действие, което сякаш не бе пожелала сама. Прозорците и стъклените врати бяха широко отворени, завесите се вееха и създаваха впечатлението, че мекият вятър бе достатъчно нахален, за да нахлуе вътре. Той танцуваше из стаята, докосвайки я нежно, а гъстата растителност навън шумолеше.

Двойката остана неподвижно пред вратата. Лиана се подготви за милувката на топлия вятър. Усещаше инстинктивно, че той се бе отправил точно към нея. Ласките му се плъзнаха по тялото й, проникнаха през дрехите и я погалиха нежно. Кожата й потръпна, а колената й се разтрепериха. Внезапно усети потръпването на влагалището си, което сякаш искаше да й напомни нещо. Срамните и устни се овлажниха. Клиторът й копнееше да бъде докоснат.

Соковете й заплашваха да потекат по вътрешността на бедрата й. Тя застана със затворени очи и позволи на възбудата да я завладее напълно. Горещи устни докоснаха нейните и очите й се ококориха. Лио стоеше пред нея гол, а дрехите му лежаха на купчина на пода. Гъстите косми по тялото му погъделичкаха нагорещената й кожа.

Той притисна огромната си ерекция към нея и я зацелува страстно. Лиана осъзна, че я разсъбличаше енергично, докато езикът му изучаваше устата й. Ръцете му галеха голата й кожа нежно и всеки сантиметър от нея запламтя буйно, сякаш щеше да избухне.

През всичките години, в които двамата бяха заедно, Лиана никога не бе изпитвала толкова силно желание към Лио. Единственото, за което можеше да мисли, бе мощната му мъжественост. Искаше й се да го погълне.

Когато Лио плъзна пръсти между краката й, тя извика от удоволствие и неволно изви гръб. Нежните и ритмични ласки върху набъбналия й клитор я подлудиха. Възбудата й захранваше неговата — колкото повече Лиана се овлажняваше, толкова по-решителни ставаха движенията на Лио. Мисълта как соковете й текат върху енергичните му пръсти я замайваше от похот.

Тя свърши в ръката му, сякаш му поднасяше благодарността си. Той продължи да я гали нежно, издигайки възбудата й до лудешки висоти. Лиана изстена гърлено, когато тялото й избухна в екстаз. Разтърси я див оргазъм, но осъзна, че това бе само част от освобождаването на сексуалното напрежение. Някакво невидимо присъствие проникна под кожата й и нахлу в мозъка и тръпнещото й влагалище.

Тя изгледа Лио като прегладняло животно, което оглежда плячката си, и го дръпна към ниското широко легло в средата на стаята. Той коленичи до малкото сакче, което носеше със себе си непрестанно, разкопча го и бръкна вътре.

Лиана се настани удобно на леглото и зачака. Странното спокойствие се смеси с бурната й страст и тя прокара ръце по гърдите си. Чувстваше се великолепно. Тя завъртя глава и забеляза бутилка без етикет със златиста течност. Никой от двама им не бе донесъл шишето от вкъщи, но тя се ухили, сякаш очакваше да го открие там. Сипа малко от олиото върху дланите си, вдигна ръце към тавана и го остави да се стече по тях.

Сладникав аромат на билки изпълни стаята. Лио се приближи към нея, стиснал голям латексов вибратор с познатата извита форма, която сякаш я преследваше толкова много пъти тази вечер. Още когато видя члена на мъжа до огъня в гората, тя знаеше, че просто бе предопределено тази форма да проникне в нея. И й се стори напълно логично, че и Лио го знае.

— О, даааа! — измърка тя и разтвори крака, за да го приеме. Вибраторът проникна дълбоко във влагалището й и я сгорещи като олиото по кожата й.

Всяка вена и нерв в тялото й се събудиха за живот. Лиана едва издържаше на напрежението.  С всеки тласък вибраторът я захранваше със загадъчната си енергия. Засилваше похотта й и я караше да копнее за устата на Лио върху клитора си. Той продължи да я чука с вълшебния уред, а тя се съсредоточи да привлече устните му към центъра на удоволствието.

След секунди езикът му затанцува енергично по нажежената й плът, облизвайки соковете й от вибратора, който се плъзгаше в нея. Когато Лио засмука клитора й, тя избухна отново и застена силно. Той се вторачи в нея с възхищение, каквото не бе виждала никога преди. Пенисът му бе почти лилав и твърд като камък.

— Легни — подтикна го тя. — Искам да ти доставя същото удоволствие, каквото ти достави на мен. Той се подчини незабавно. Членът му стърчеше като пилон за знаме. Лиана го засмука с ентусиазъм, който граничеше с лудост. След малко тя усети, че Лио се приближава бързо към края и спря. Искаше скъпоценната му сперма в горещото си влагалище, а не в устата си.

Седна върху него и започна да го маже с ароматното олио. После плъзна стегнатите си гърди върху неговите и ги последва със срамните си устни. Заля ги вълна от дива страст и енергия.

Накрая тя вкара дебелия му член в себе си. Влагалището й го стегна възбудено и след секунди коравият му пенис изстреля течен огън в нея. Изпразването му, диво и настойчиво, бе като удивителната в края на дълго възклицание.

Двамата се сгушиха в прегръдките си, наслаждавайки се на освобождението. Лио прошепна:

— Купих ти нещо.

— Какво?

Той бръкна в нощното шкафче, извади малка диадема с пера и мъниста и я постави на главата й. — Старият козел на улицата ми каза, че трябвало да ти я купя. Не бях сигурен, че ще я харесаш.

— О, идеална е — измърка тя, после се усмихна и заспа с диадемата на глава.

 

Автор: Сейдж Вай Вант

Из: "Робинята" - Максим Якубовски

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature