trofeite_na_pobedata.jpg

Черният мрамор – втора част

Лова на следващия ден премина успешно и в чест на това събитие, две вечери по-късно бе насрочен бал с маски, на който всичко беше позволено. Тези, които не искаха да участват трябваше да заявят това предварително.

Винсент възнамеряваше да се маскира като пират и да отвлече красивата Силвия за вечерта на бала и нощта след нея. Той очакваше това събитие с голямо вълнение и се надяваше, Херцогинята да не се изплаши и да откаже да участва в подобни, твърде смели за нейните разбирания и норми игри.

Обратно на очакванията му Силвия прие и тази покана. А Винсент благодари на провидението за късмета си. Танците бяха в разгара си, когато господин Гомес, хванал за ръка красивата Херцогиня напусна балната зала.

Водена от любопитството си и от правилото за участие в бала тя не се възпротиви и съвсем скоро се озова пред един от ловните павилиони, разположени на удобни за ловците места около имението.

- Предполагам си наясно, че ще поискам да правим любов? И ти не бива да ми отказваш. – Господин Гомес се усмихваше очарователно, докато сваляше шапката и красивото си наметало за езда.

– Но преди да пристъпим към секса бих искал да ти предложа да се омъжиш за мен. Съгласна ли си? Мъничка, червена кутийка се появи в ръката му от вътрешния джоб на наметалото. А в нея срамежливо проблясваше истинско съкровище от платина и диамант във формата на пръстен.

- Разбирам, че е много неочаквано и изненадващо. Разбира се всичко си има своята история, която ще ти разкажа по-късно. – Силвия бе шокирана от предложението и няколко минути не отговори абсолютно нищо.

- Що за лудост?! – Изведнъж каза тя.

- Припомням ти, че приемайки да участваш в бала с маски приемаш, че всичко е позволено и отговаряш с „да“ на всяко предложение. А моето предложение за брак наистина си струва, не е шега и ти няма да бъдеш разочарована.

- И защо трябва да приемам?! – Силвия вирна упоритата си брадичка и тропна като лошо дете с крак по пода.

- Защото ти предлагам сигурност! Защото ще се грижа добре за теб и защото ще се радваш на внимание и отлично положение в обществото. В замяна на това искам да правим любов почти всеки ден.

- Разбираш ли, Силвия, аз се нуждая от любов и секс, така както от въздух и вода. Тази енергия ми е необходима! От друга страна с годините станах малко ленив и вече не ми се занимава да преследвам различни жени, кои по-добри, кои по-лоши. Нуждая се от една жена, която да има в себе си страст и силни желания.

- Също така, този свят е във война, Силвия. Не такава война, каквато познаваме от миналото, но при всички случай войната си е война и за всяка неомъжена, без роднини и семейство дама е препоръчително, дори задължително да се задоми час по-скоро!

- Жени като теб, скъпа, особено, когато се така красиви, сексапилни и със сравнително добро материално положение. В такива времена стават жертва на лоши и опасни мъже. - Винсент замълча, за да може паузата да подсили въздействието на това, което казваше.

-И свършват зле!- Продължи той. - Ограбени, обезчестени и всякакви други неща, за които малката ти, красива главичка, дори не е подозирала, че съществуват.

В тези размирни времена аз от своя страна ще бъда затруднен да намирам - достатъчно често, толкова пъти, колкото ми е необходимо - жени, с които да правя секс. Проститутките...разбира се са решение, но временно. А и не отговарят на моите изисквания, секса с тях е механичен, тъй като те не влагат чувства.

Аз искам да бъда обичан! Нещо повече... искам да бъда уважаван, в присъствието на красива жена с аристократична титла и тя да ми се възхищава. Знам, че звучи арогантно, но аз съм такъв. С времето ще свикнеш и дори ще започне да ти харесва.

- На твое място бих приел предложението за брак – моментално! Но ти не бързай да ми отговаряш. Сега ще те оставя сама, за да помислиш ще се видим по-късно тази нощ…

- В твоята стая.

 

....

Студът се беше просмукал във вълната на палтото му, в кожата на ръкавиците му и проникна безжалостно през ефирната тъкан на нейната нощницата. Отдолу тя не носеше нищо. Зърната на гърдите й се втвърдиха от студа и клиторът й набъбна.

Ръцете му в студените ръкавици галеха и притискаха двете полукълба на дупето й. Едната му ръка се плъзна между краката й, погали устните й през нощницата и върху плата се образува мокро петно от влагата на нейната възбуда…

Той натисна малко по-силно и пръста му проникна във влагалището й. Палецът притисна клиторът й и започна да се движи с бавни, въртеливи движения.

- Ще се омъжиш за мен, Силвия, нали така? - …Стон на удоволствие се изтръгна от гърлото й…

- Да, о да! – Той не беше сигурен дали тя отговори на предложението му за брак или реагираше на ласките му. Но така или иначе бе получил отговор „да“ в Нощта на бала с маски, когато мечтите се сбъдваха и обещанията се изпълняваха.

Винсент я притисна към себе си, знаейки, че в този момент тялото й – тръпнещо и желаещо да получи любов ще приеме грубата му ласка като удоволствие от страст.

След това я обърна с гръб към себе си, а Силвия притисна дупето си към слабините му и отърка вагината си в пениса му - твърд и възбуден, очакващ и желаещ да бъде освободен от ограниченията на панталона.

Винсент Гомес проникна в нея с едно единствено, бързо и рязко движение. Проникна дълбоко, по дължината на цялата вагина, натегна още един сантиметър, въпреки ограничението от шийката на матката в дълбочината на влагалището и спря.

Пое си дълбоко дъх, задържа го и бавно издиша въздуха, като почти изпразни дробовете си. Липсата на кислород, отклони съзнанието му от прекрасната, тясна вагина на Силвия и поохлади малко възбудата му, отлагайки еякулацията.

- Не съм правила секс от много, много отдавна. – Почти изплака Силвия, поразена от емоционалния диапазон на чувствата, породени от болката и удоволствието, които се бореха за надмощие в нейното тяло.

- Знам, любов моя, за това го направих по този начин – бързо и рязко. Така болката ще премине по-бързо, след малко дори няма да си спомняш за нея.

Силвия вече усещаше завръщащите се вълни на желанието и удоволствието. Разтвори още малко краката си, навеждайки се напред, за да му даде възможност за още по-дълбоко проникване.

Винсент преглътна, за да прикрие собствените си емоции предизвикани от този върховен момент, в който жената, която обичаше и желаеше му се отдаваше напълно и изцяло. Вярваше му и се предаваше пред силата на неговите желания и собствената си страст родена в отговор на тези желания.

Той се усмихна с лека ирония на образа си в огледалото. Образ на победител, който получаваше винаги това, което харесваше.

„Ако мъжът не се бори за това, което иска, получава онова, което са му оставили…“ – Винсент Гомес си припомни старата мъдрост на завоевателите. Можеше да мисли за властта и силата по всяко време на денонощието, дори и когато правеше любов. Най-вече тогава! Защото това бяха най-сладките трофей за всеки победител.

 

 

 

4.12.2016г.

Юлияна Шапкарова

 

Вижте още: Черният мрамор 1-ва част

 

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature