Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

LIME  

   

saprugat_na_avtorcata_na_erotika.jpg

Съпругът на авторката на еротични романи отвори предната врата и излезе навън. Бос, с отворен цип на панталона той бе прекъснал дейността си, когато чу лай и котешки вой. Котката на жена му, извила гръб, съскаше от жълтата саксия на прозореца.

Невенчетата контрастираха красиво на настръхналата черна козина. Той закопча джинсите си и огледа двора за виновното куче, но очите му срещнаха тези на съседа.

— Съжалявам! — извини се съседът, като стисна каишката на уплашеното куче с издран

нос. Той забеляза отворения дюкян на съпруга на авторката на еротични романи.

— Ооо, жена ти сигурно си е у дома. Обзалагам се, че прекарваш доста време със смъкнат панталон, след като си женен за писателка на порно. Правите проучвания, нали?

— Аха. Е, трябва да се прибирам. Тя ме чака.

— Не ми позволявай да те бавя!

 Съпругът на авторката на еротични романи махна с ръка и отнесе вбесената котка у дома. Тя одра китката му и скочи на свобода. Но вместо да се хвърли към голата възбудена жена, която съседът си представи, той се върна в тоалетната, за да довърши прекъснатото си уриниране.

Приятелите и съседите му завиждаха и си представяха непрестанни бурни оргии и див секс. Мислеха си, че жена му вечно се занимава със сексуални ръководства и порно сайтове, а не списания с рецепти и идеи за украса на дома като техните.

Всъщност като съпруг на авторка на еротични романи, той подозираше, че получава по-малко секс от тях. Не знаеше дали да разсее заблудите им, за да му съчувстват, или да продължи да се радва на незаслуженото им възхищение.

Все пак те си мислеха, че е страхотен любовник, за да се ожени за похотлива красавица, докато те са се вързали със смотани домакини, които се интересуват повече от дрямката си, отколкото от вибратори. 

Но пък има и по-лоши неща, които приятелите на един мъж можеха да си въобразят. Оказваха му безгранична почит, а тя се среща рядко при моногамните мъже от предградията, които не се занимават със спорт.

Колко ли празен щеше да е животът им, ако вече не можеха да се радват и боготворят майсторлъка му? И кой беше той да ги разочарова като поправеше грешките им? Докато се чудеше дали да погледа телевизия, или да подремне, авторката на еротични романи отвори вратата на кабинета си. Лазерният й принтер шепнеше леко зад нея.

През последния месец той изразходваше повече енергия върху секса, отколкото мъжа и жената.

— Всичко наред ли е? — попита тя.

— Да, само тъпият Руфъс преследваше Фризбихед отново и тя ме одра — показа той

наранената си ръка.

— Трябва да почистиш раната. В шкафчето в банята има антисептичен крем. О, имаш

ли нещо против да измиеш чиниите? Трябва да си предам книгата.

— Разбира се, скъпа. Слушай, може ли да поговорим? Аз…— Мамка му, забравих идеалната дума. По дяволите, прекарах последния половин час с

речника, а сега… тъпо псе! Някой трябва да го пречука! Тя грабна котката и затвори вратата.

Искаше му се тя да прекара половин час с пръста си в нещо друго, а не в речника.

Вечерта той й предложи да прекарат известно време заедно, тъй като е краят на

седмицата, но тя го подкани да отиде да гледа мача с приятелите си.

— Излез и се позабавлявай. Беки иска да обсъдим историята, върху която работя.

— Онази в ледения замък в Гренландия?

— Не е в Гренландия. Таен фиорд в Свалбард 27. Не мога да измисля как да осигуря

достатъчно топлина на героите ми, за да могат да се възбудят. Става ми студено само като се

сетя за това. А сега са на кораб. Само господарят слиза на брега и това дава на любимия му

роб време да свири тайно на цигулка. Но, разбира се, някой го чува да свири „Каприче“ на

Паганини и го намира, а после той трябва да реши дали да остане доброволно на борда.

— Все още ли се занимаваш с гейовете? Мислех, че ти писна от тях. Той знае по-добре

от всекиго, че и лекарят, й зъболекарят им са отбелязали силния й рефлекс за давене, който

прави невъзможни някои дейности в спалнята.

— Плащат по-добре, а ти самият каза, че трансмисията на джипа ще се скапе всеки

момент. Както и да е, робът ще има гиш, така че трябва да направя някои проучвания, преди Беки да се появи.

— Аз знам как да приготвя киш 28.

— Не киш, а гиш. Обица там долу.

— Олеле.

— Така е. Трябва да си легна рано, за да свърша безброй неща утре сутрин. Имаш ли

нещо против да легнеш на канапето, когато се прибереш, за да не ме събудиш?

— Какво ще кажеш да си легнем заедно?

— Смешник. Омъжих се за теб заради чувството ти за хумор.

 

Той получава аплодисменти, когато влиза в бара. Приятелите му разчистват бързо стола

му.

— Пийни една бира! — извиква Дийн. — Сигурно си скапан!

— Пий — присъединява се Дъг. — Имаш нужда от течности.

— Удари нещо по-силно, приятел — съветва го Дейв. — Нямаш време за халба. Трябва

да се върнеш при женичката. Всички си поглеждат часовниците.

— От колко време се нуждаеш, за да заредиш батериите, човече? Ще ти кажем, когато

времето ти изтече. Мобифонът му звъни.

— Жена ми е. Трябва да вдигна.

— Време за десерт! — засмиват се всички. — Втората порция!

— Имаш ли нещо против да купиш мляко на път към къщи? — пита жена му. — Ще пека хляб утре.

— Разбира се, скъпа.

Иска му се жена му да си играеше с друго, а не с брашното. Единственото нещо, което се

надигаше в тяхната къща, бе тестото. А вместо това можеха да помачкат неговото месо. Да

разбият яйцата му. Да похапнат нейната кифличка. Да загреят кошничката й. Да приготвят тесто за бебе и да го пъхнат във фурната.

— Е, какво искаше любимата? Хайде, можеш да ни кажеш.

— Иска нещо във фурната.

Всички изврещяват и го тупат по гърба. Бирата се разлива по ризата му. — Хайде, човече, разкажи. Никога не споделяш нищо. Той попива мократа си риза разсеяно, погълнат от въображението си. Той затръшва вратата зад себе си и влиза бързо вкъщи, намествайки могъщата си мъжественост. Жена му застива с чашата чай в ръка.

— Рано се прибираш, скъпи — казва тя с вълнение над облака от жасминова

пара.

— Писна ми — изръмжава той. — Бъди моята курва или ще издам

писателския ти прякор на съседите. Ръката й се вдига към почервените й устни. Тя оставя чашата и пада на колене.

— Разбира се, каквото пожелаеш, скъпи.

Повдига фланелената си нощница и разкрива червено дантелено боди, изрязано на зърната.

— Хей! — извиква Дийн в ухото му. — Хей, смотаняк!

— Земя до Жребеца — обажда се Дъг. — Ще ни разкажеш ли някоя мръсотия най-

после?

— Да, акълът ти определено е в калта — ухилва се Дейв и поръчва поредните бири. —

Трябваше да си видиш изражението.

— Е, нали знаете, това е нещо лично. Съпруг и съпруга.

— Да. И трийсетте хиляди души, които четат историите й!

 

Не може да обвинява жена си за сегашния си статут като икона на мъжеството. Тя искаше да запази сексуалните си романи в тайна, но той издрънка новините пред целия свят, когато пристигна чекът от „Пентхаус“. Не бе обмислил последиците. Е, може би малко. Гордееше се с факта, че й позволява да работи подобно нещо.

Не ограничаваше обществените перверзни на жена си, а им разрешаваше да маршируват по рафтовете на книжарниците и будките за списания. Това бе неговата демонстрация на участието му в новата раса на Глория Стайнъм 29 от незаплашителни мъже.

Кой друг съпруг щеше да е толкова уверен в мъжествеността си, че да окуражава жена си в сексуалните й истории, особено след като те не включваха собствения му пенис? Всъщност в тях участваха безброй измислени пениси.

Иронично, но по това, което бе чул, кварталът му се нареждаше на едно от първите места по правене на секс седмично в сравнение с повечето предградия. Това отчасти се дължеше на вдъхновението, предизвикано от авторката на еротични романи и съпруга й. 

Дали искаше приятелите му да узнаят истината, или предпочиташе да се откроява сред тях като мъжът с най-активен сексуален живот? Като рядко срещан звяр, който трябваше да утолява дивия апетит на съпругата, си?

Мъжът, който се радваше на удоволствието да участва във всеки мръсен сценарий, създаден от съпругата му? Съседите му гледаха на него като на красавеца от обложката на романтичните романи. Той не косеше моравата като останалите смотаняци, а се наслаждаваше на катеричката на жена си.

— Всичко е измислица — най-после отговаря той на приятелите си. — Не е задължително да извършиш убийство, за да напишеш криминале. Те се засмиват и разклащат бедра предизвикателно. Жена в края на бара ги изглежда отвратено и отнася виното си до отдалечена маса.

Дийн забелязва издраните му китки.

— Уха! Тя май се е поувлякла, а?

— Е, с какво ще те забавлява малката женичка довечера? — пита Дъг.

— Една нейна приятелка ще идва у дома.

— Ти, куче проклето! — изревава Дейв и избърсва бирата от мустаците си. — Тройка!

Той затръшва вратата зад себе си и влиза бързо вкъщи, намествайки могъщата

си мъжественост. Жена му и приятелката й застиват с чашите чай в ръце.

— Писна ми — изръмжава той. — Бъдете моите курви или ще изтрия „Американски идол“ от видеото.

Ръката й се вдига към начервените й устни. Тя оставя чашата и пада на

колене:

— Разбира се, каквото пожелаеш, скъпи. И ти си съгласна, нали, Беки?

Тя повдига анцуга си и разкрива черно кожено боди, изрязано на зърната.

Беки, дребна, лека и гъвкава, вече е на пода, твърдо решена да лапне члена му

преди жена му. Гърдите й се изсипват от пуловера, когато запълзява към него.

— Копнеех да ме пожелаеш! Всичките ми греховни истории са само мизерни

повторения на фантазиите ми за теб! Ела при мама, красив кренвирш, име

обработи.

— Това е мръсна работа, но някой трябва да я свърши.

Малко по-късно, когато си тръгна от бара, подсвирквания и вой го последваха навън в дъждовната нощ. Той паркира на частния път на улица „Сидър Лейн“ номер 613 и огледа тъмната къща. Събу обувките си на терасата и ги внесе вътре, като внимаваше да не вдига шум по дървения под. Жена му спи леко и най-малкият шум я събужда и нарушава ритъма й за седмици.

Той чу гласа й и открехна вратата на спалнята. Жена му седеше в леглото с молив и кръстословица в ръка. Чаена чаша и чинийка лежаха на юргана.

— Радвам се, че се прибра — прозя се тя. — Спаси ме от самата мен. Тъкмо се канех да

си послужа с измама.

— Защо още не спиш? Мислех, че трябва да започнеш работа в ранни зори.

— Не можах да заспя. Липсваше ми — отговори тя и потупа леглото до себе си.

— Чакай малко — той посочи млякото. — Трябва да го прибера в хладилника.

— Затопли ми чая, докато си в кухнята — помоли го тя и му подаде чашата.

Той я сложи в микровълновата за двайсет секунди. Струваше му се, че не върши много

неща за нея, с изключение на смяната на маслото на колата й или отварянето на някой

буркан. Но ако тя се чувстваше удобно на канапето, потънала в книгата си, редовно му

протягаше чашата си с чай. Беше се усъвършенствал в това да преценява колко секунди са нужни, в зависимост докъде е пълна чашата. Тя обича горещ чай, но не прекалено горещ.

Подава й го и се протяга до нея. Тя сбърчва нос, когато отпива. — Прекалено горещ ли е? Невъзможно.

— Не. Но е от лайка.

— Мислех, че мразиш лайка.

— Мразя я. Вони на кон. Имам чувството, че съм в някой обор в Кентъки. Но е полезна.

Помага за хубава кожа и по-добро зрение или памет, или нещо такова. А аз съм вече стара и дебела. Нуждая се от всичката помощ, която мога да си осигуря. Мислиш ли, че трябва да си боядисам посивялата коса?

Олеле, лош ден, осъзнава той.

— Каква посивяла коса?

— Не ти вярвам, но благодаря, скъпи. За какво си бъбрихте с момчетата тази вечер?

— За онова шоу с раците. Заснели последния епизод в бара, където бяхме.

— „Най-смъртоносните раци“?

— Не. Ядох от тях веднъж и не са нещо, което би искал да заснемеш.

Тя се засмива.

— Какво друго?

— За мача и разни други такива.

Тя завърта очи.

— Вие, момчетата нямате въображение.

Той затръшва вратата зад себе си и влиза бързо вкъщи. Гола, жена му е яхнала

любимия си стол, притиснала гърди към облегалката. Краката й са широко

разтворени. Татуировки на голи жени покриват гърба й.

— Здрасти, скъпи — поглежда го през рамо. — Виж какво ми направиха днес.

Излязох да си купя обувки, нали знаеш, от онези с подсилени арки? А, това ми напомня, че трябва да си взема глюкозамина по-късно. Както и да е, имах мерак за нещо по-забавно. Работата ме скапва напоследък. Започнах с обувки с високи токчета и свърших с татуировки и обици по зърната и клитора. Ела да видиш. Тя се завърта и мята крака върху облегалките за ръце.

— Намажи ме с крем и ме изчукай в задника. Колкото се може по-силно. А утре ще купим нещо забавно и за теб. Може би пръстен за члена. Макар че може да е трудно да намерим достатъчно голям. Май ще трябва да направим специална поръчка.

— Не мислиш така, нали? Тя затвори книгата си.

— Изпробвай ме.

— Какво носиш под нощницата?

Тази вечер е фланелената нощница, изрисувана с маргаритки. Беше нощница за кърмачки, купена по погрешка. Имаше безброй удобни копчета, които тя сега започна да разкопчава.

— Отгатни, господин Умнико.

— Нищо.

— Точно така.

— Любимото ми.

— За какво наистина си говорихте? Пак ли те тормозиха? Всичките мечтаят за анален секс, но се страхуват да си го поискат? Сякаш това ги превръща в педали или нещо подобно. Тя искаше да поговори още малко. Той не бързаше. Това бе нещо, което липсва във всички секс филми: небрежните разговори.

Знаеше какво точно представляват незначителните й въпроси. За друг човек можеше да изглеждат като лениво бърборене, но той разпознаваше признаците: любовна игра. Ново запознанство след ежедневната раздяла на монотонния живот. Подновяване на връзката преди настъпване на интимността. Но ако прибърза и се опита да мине по краткия път, всичко щеше да свърши, още преди да започне. Тя ще спре двигателя.

— Мислят си, че ще правя тройка. Тя огледа стаята.

— Е, котката винаги може да се присъедини.

— Тя обаче не е котенцето, което имах наум.

— Така ли?

Ръката му се плъзна под нощницата и погали вътрешната част на бедрото й. Нейната ръка се насочи към слабините му и тя започна да разкопчава копчетата. Часовете тракане на клавиатурата са направили пръстите й доста силни.

— Мислех си — казва той, като погали окосмяването на венериния й хълм, — че и аз може да напиша история.

— Разбира се. Всички си мислят, че е адски лесно. Но я се опитай да измисляш нови идеи непрестанно.

— Да — съгласи се той, а пръстът му уцелва мишената. — Сигурно е трудно.

 

 

 Автор: Дж. Д. Мънро

 

 

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature