Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

 

reklamata.jpg

 

Аз се правех, че му вярвам, а той, че ми казва истината. И двете бяха лъжа и ние го знаехме, но така поддържахме добри отношения. Тази игра продължаваше вече години. Крепеше се на моите чувства и на неговите нужди.

 

От време навреме си разваляхме отношенията – когато той прекаляваше със забежките, а на мен не ми стигаше търпението. Това той наричаше “твоите истерии”. Тогава  викаше, запушваше си ушите да не ме слуша, обиждаше се и обиждаше, а аз плачех, губех апетит, изминавах километри пеша и отслабвах. После  мълчаливо се помирявахме и продължавахме. Всеки с нуждите си.

 

Една моя позната нарича такива мъже “членестоноги” – накъдето членът се обърне, натам и краката го водят. И имаше право, защото неговият истински бизнес бяха жените. А той обичаше “професията” си. Когато трябваше да се свърши някаква работа, първо намираше подходящата жена. Телефонният му указател съдържаше преобладаващо женски имена. След това започваше играта – като рак-пустинник. Покаже се, огледа се, скрие се.

 

Напористо, но предпазливо. Това събуждаше любопитството и  почти винаги даваше резултат. Успяваше да я убеди, колко голяма полза ще имат, ако свършат тази работа “заедно”, което означаваше тя да работи, а той да “представя” колектива. Е ако работата се закучеше можеше да свършат и друга “работа” заедно – хем кеф, хем полза и убедително. Никога не се отказваше, ако не стане с тази с друга, ако не днес по-нататък. Не беше неблагодарен, но си плащаше “дълговете” по цени и с отсрочки които сам определяше. Обичаше дребните и постоянни ползи.

 

В повечето случай държеше на думата си, но с точността беше кардинално скаран. Неговите 5 минути бяха от по 300 секунди, а изразът “след малко” с неопределено измерение. Чудех се защо му е часовник, а той много държеше на него. Лъжеше виртуозно, с вяра и страст. Безмислено бе да изясняваш истината с него. Сам себе си убеждаваше, а после беше непоклатим. Очевидно това му бе нужно за да оцелява.

 

Имаше и едно превъзходно качество – никога не говореше за връзките си. Нито пред мъже, нито пред жени. Започваше ги като “тръпки” с плаха страст и ги приключваше като “малък бизнес”, който вече носи повече главоболия отколкото ползи. Чувства не бяха позволени. Ако се увлечеше набързо сменяше “доминантата”. Винаги поддържаше “алтернативи” за целта.

 

Обичаше да събира всичко. Книги, стари вещи, машинариики и най-вече “полезни запознанства” от женската сфера. Единствената обич, която изпитваше беше към децата на Молоха. Много ги обичаше! Но истинската обич, не зная дали познаваше. И така, аз знаех всичко това. Бях налапала “въдицата на страстта” до кордата, бях загърбила всички “алтернативи”….. Хем исках да се откача, хем ми се искаше да си получа “дивидентите” . Но как?

 

Това вече не бе игра. Бе убийствено – болка и копнеж, жажда за истинска обич, толкова години давана, в замяна на ерзац-любов. И макар да знаех, че от него никога няма да получа искреност и обич, нещо не ми даваше да се откажа. Това не бе просто честолюбие. Бих го оставила, ако ме помолеше човешки, ако поне веднъж бъде искрен. Но не можех да се примиря, да ми внушава, че вината за отношенията ни е моя, да ме гледа в очите и да ме лъже. Ако го напуснех, то щеше да стане само и единствено след като “свалим всички карти”!

………….

 

И тази вечер бях излъгана и сама. Телевизорът мърмореше тихо в неговия си ъгъл. Аз му хвърлях отвреме-навреме по един контролен поглед, но общо взето блуждаех между гнева и съмосъжалението. За кой ли път премятах в мислите си варианти на тема – как за бога, как аз жена вече на години допуснах да се случи всичко това! Къде останаха, младостта с алтернативите, женската сила! Сериалът откликваше на мислите ми със страсти, измами, трагедии и безкрайни рекламни паузи….

 

Изтощена, се бях унесла в нервна дрямка, когато един мъркащ женски глас повтарящ натрапчиво мантрата си, почти ме събуди.

 

-………..той е нежен и корав, винаги с Вас когато се нуждаете….. напрежението…….покрит със сменяема силиконова тъкан с гъвкави бодлички, ароматизирана….. три различни цвята…….копче за глас…. според Вашето настроение……..лесен за употреба с пет степени на ……….винаги с Вас, малък и компактен……. във всяка чанта……има дискретна опаковка…..идеалният Ви приятел, винаги на разположение, само за Вас…….поръчайте сега и до половин час ще ви бъде само Ваш, само Ваш……, само Ваш……

 

Боже мой, нима е станало толкова късно! Пищната красавица от екрана сластно се гънеше, милваше с ръце, очи и език един вибратор покрит с розови силиконови бодлички, галеше се с него по разголената гръд и корем, и повтаряше, повтаряше: - -“…..купете, купете сега, само на половин цена…….нежен и само за Вас…, за Вас…..” 

 

Като, че ли чувах неизказаното ехо: - – “………за Вас, всички пренебрегнати жени, лъгани и недолюбени”. А после ядосано: – “За бога, глупачки такива, направете най-сетне, нещо за себе си!”

 

Като на игра полусъбуденият ми трениран, прагматичен ум си направи табличката – “За – Против”. И започна хладна съпоставка на ерзац любимия и “механичния заместник” от рекламата. Моят човек говорим ли ми? – май вече не, затваря си очите дори да не ме гледа! А вибраторът май имаше и такава функция. Значи по т. 1 - отляво 0, отдясно 1.

 

Милва ли ме ? – подокосне ме тук там, колкото да нямам претенции, а механичния – ми той няма как, но ако го движиш по себе си като мадамата от екрана тогава по  т. 2  - ляво ½ , дясно 1.

 

Когато имам нужда от него отзовава ли се? – по-скоро не, освен ако ще иска нещо – значи ляво клони към 0, а от другата страна, нищо не иска и “винаги тужур – никога жаме!” – дясно твърдо 1.

 

Колко издържа ? -  отляво зависи от настроението – значи ½ , отдясно – зависи от батериите – отново 1.

 

А размера ? ……….

А миризмите?……..

А лъже ли ?……..

 

Боже мой, ако така продължава…… И продължи. 

 

Обадих се.

Поръчах си.

Един.

Промоционален. 

С розови гъвкави бодлички.

С нежен, сластен глас. На няколко езика.

Седя на скришно сумати време.

 

После, плахо го разглеждах и отново го прибирах, засрамена и незадоволена. Веднаж, сама и ядосана за кой ли път, го пробвах на тъмно. Да го вземат дяволите, нали  пари съм дала! Поне да видя като какво е. Ми за хора е направен! Е, забравих за яда си. Не беше чак толкова зле. А после заспах, умиротворена.

 

Мина се време. Свикнах му. Чисто и без ангажименти. Без претенции и лъжи. Винаги на линия. Сега като се обадеше след поредната си забежка взе да ме намира заспала и спокойна. Вече не чаках, не гледах, не питах. От началото като, че му хареса. Най-после покой! И нищо не искам от него.

 

Но напоследък взе да става подозрителен. Обажда се по никое време, звъни за дреболии, подпитва това-онова. Нали обича всичко да му е под контрол. Като си помисля само, толкова години - остаряхме, а мераците си останаха!

 

 

Автор: ЛиШра Бо

 

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature