Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

LIME  

   

18+

nepostignato.jpg

Автор: Ливия Луелин

До вратата има само пет крачки, но не успявам да я достигна. Внезапно той се озова там, обвил ръце около мен, както вероятно е постъпвал хиляди пъти с животни, по-диви и силни от мен. Завърта ме и покрива лицето ми с целувки. Изненадвам се колко страхотно се чувствам да бъда държана и целувана от него.

Няма никаква поезия, само грубо желание. И това е всичко, от което се нуждая. Все още ми се иска да го ударя, но бях права за устните му. Тялото ми потреперва от желание да правим секс.  Той ме залепва във вратата. Отговарям на движението на бедрата му, дишам задъхано и разтварям крака, потърквам слабините си в твърдата подутина на джинсите му.

Но когато се протягам към ципа му, той се отдръпва и ме повлича през стаята. Запрепъвам се след него, устните и бузите ми горят от грубата му четина. Спалнята е тъмна и той я оставя така.  Луната е ярка и виждам всичко: твърди мускули, капчици пот, пламъка в очите му…

Няма любовна игра. Той съблича дрехите си делово, а аз оставям роклята ми да падне на пода и я сритвам настрани. Отпускам се на леглото и едва успявам да полегна, когато той се озовава върху мен. Съдира бикините ми и те изчезват. Не ме гледа, не ме докосва, не ме гали. Не съм там.

В сумрака забелязвам белега на корема му, бял на фона на загорялата кожа. Напомня ми за последното парче светлина над планините, преди слънцето да залезе. Разтваря краката ми широко и слага ръка на рамото ми, сякаш се страхува, че ще скоча от леглото.

Не греши. Това не е каквото исках — той ме контролира напълно и няма никакво опитомяване или нещо подобно. Извивам врат и виждам пениса му, дълъг и твърд. Той го гали енергично, после се смъква върху мен и прониква във влагалището ми. Затварям очи и се намръщвам.

Един опитен тласък и съм прикована към чаршафите като пеперуда върху дърво. Изстенвам от болка, но той не обръща внимание на намека ми.  Люби ме свирепо и не забавя. Но не издава и звук. Няма стонове и охкания, нищо, което да демонстрира удоволствие.

Лунната светлина от прозореца се отразява в тавана. Гледам сенките, които танцуват понего, но не могат да ме разсеят от болката. Вдигам ръце, като си мисля, че ако ги опра в гърдите му, той ще забави. Движението ми предизвиква неочаквана реакция. Той сграбчва китките ми и ги натиска в матрака. Ритам диво, но не ми обръща внимание, вероятно дори не усеща ударите. Членът му влиза и излиза от мен, самоуверено и методично.

Инстинктивно, въпреки желанието ми, хълбоците ми се повдигат в отговор. Влагалището ми се стяга и овлажнява. Болката не намалява, но и не се влошава. Той се притиска към мен, размазвайки гърдите ми. Пот потича от горещата му кожа по моята. Долавям острия му аромат на мускус. Заравя глава във врата и косата ми.

Движи се в мен и мърмори на странен език, който не чувам добре. Страхът и гневът ми се изпаряват, заменени от учудване. Той е някъде далеч от мен и не мога да го последвам. Дали ме вижда там? Дали съм в мечтания му пейзаж? Той ме избра. Макар че с това лице и очи би могъл да си осигури всяка жена. Искаше мен. Но сега не е с мен.

— Спри — казвам. Не ме послушва и опитвам отново. — Спри за секунда — повтарям. — Къде си? Последното, което очаквах, бе, че ще ме сграбчи за лицето. Две едри ръце държат главата ми здраво. Устните му докосват моите, когато заговаря.

— Какво имаш предвид? — Където и да си, аз не съм там. Аз съм тук. Не отговаря, а само въздъхва и продължава  като двигател, който не може да спре. Боря се с него и се опитвам да го спра, но е прекалено силен. Бута ме надолу и приковава ръцете ми между двама ни.

— Нараняваш ме — изохквам. — Тогава ме накарай да спра. От какво се страхуваш? Мога да го понеса.

Напрегнатите му думи, нуждата и желанието му ме объркват. Сега аз нямам отговор.

Дали иска да го удрям в лицето, или да стискам топките му, докато изпълни онова, което му наредя? Това не съвпада с фантазията ми.

— Моля те, просто забави.

— Накарай ме.

— Какво?

— Накарай ме — повтаря с умолителен тон.

Това ме притеснява.

— Не мога да те накарам. Ти си два пъти по-силен от мен.

— По дяволите, ужасно си упорита.

Не загрявам дали ми се присмива, или го прави от отчаяние.

— Майната ти. Не съм добиче. Не можеш да ме пречупиш.

— Пречупил съм всичко.

Мъката и безнадеждността в гласа му ме озадачават. А той май дори не знае, че са там.

— Не можеш да ме пречупиш — повтарям с разтреперан глас. В очите ми набъбват сълзи, но отказвам да заплача. — Няма да спечелиш.

Кратко мълчание. После глас в тъмното. — Винаги печеля.

Устата му покрива моята, езикът му се плъзва вътре. В гърлото ми се оформя протест, но се изпарява бързо. Членът му приковава цялото ми внимание, тласкайки силно както преди да го прекъсна. Господи, толкова е болезнено и толкова хубаво в същото време.

Движението на бедрата му, начинът, по който основата на пениса му се търка в клитора ми, гладкият прът от плът, който ме изпълва, сякаш е роден за мен. Ноктите ми се забиват в гърба му, устата ми захапва рамото му, когато свършвам. Още няколко тласъка и той спира рязко, като че ли е загубил интерес. Почива си върху мен, сърцата ни бият заедно.

Мускулите ми са стегнати с такава сила около члена му, че не би могъл да излезе от мен. Но той не издава и един стон. И не се  изпразва. 

Главата му лежи на рамото ми, дишането му е спокойно и бавно. Смея ли?  леко влажната му коса — предпазлив опит да покажа топлота. Но в мига, когато  докосването, той се надига и изплъзва от мен, после се претъркулва и се свива като дете.

И заспива.

Вторият път е абсолютно различен от първия. Косата ми се плъзва встрани от лицето. Той я гали нежно и я прибира зад ушите ми. Очите ми се приспособиха към тъмнината и виждам как суровото му лице се смекчава. Един пръст опипва брадичката ми и се премества на устните ми. Другата му ръка се надига.

Подготвям се, но не се извръщам. Пръстите му избират кичур коса и го разделят на три. Нещо задрасква в гърлото ми, когато осъзнавам какво прави. Сплита косата ми нежно на плитка. Докосването му е успокояващо. Сантиметър по сантиметър краката ми се разтваряти притискат в неговите. Сядаме един до друг с наведени глави. Той облизва пръст, преди да приглади непослушните кичури. Майка ми правеше така.

Когато стига до края, завързва косата спретнато, завърта главата ми и започва нова плитка. Премествам се по-близо и прехвърлям крак върху неговия. Коляното му е опряно в слабините ми. Лявата ми ръка небрежно поляга на бедрото му. Той не ме отблъсва. Бавно сплита плитката, а аз протягам ръка към пениса му.

Той завързва косата и прокарва ръце по лицето ми. Облива ме гореща вълна. Коляното му се размърдва и аз се притискам в него, овлажнявайки го. Той стисва плитките ми и ме привлича към себе си. Не е нужно да виждам, за да знам къде са устните му — долавям горещия му дъх.

— Не си отивай — прошепва той. — Не си отивай. Всяка дума е целувка и молба.

— Не отивам никъде. Сърцето ми се свива. Ще започне ли отново? Но отговорът му ме изненадва.

— Не си отивай у дома. Още целувки. Ръцете му се спускат към кръста ми.

— Остани тук.

— Не мога да остана. Трябва да се прибера у дома.

— Домът ти не е там. Думите му са жестоки, но верни. Твърдата му длан се плъзва към гърдите ми. Пръстите му започват да стискат зърната ми.

— Бягаш към нищото.

Нямам отговор. Нито за него, нито за самата себе си. Просто го оставям да говори. Заслужава си. Ръката ми се раздвижва върху твърдия му член и копринената глава. Потърквам я нежно. Той изстенва, но се отдръпва. Устните му се спират върху зърната ми, после слизат надолу. Отпускам се назад върху възглавниците. Устата му ухажва интимните ми части до пълно подчинение.

И най-после загрявам: това е състезание. Той ще ме накара да се изпразня, после ще си тръгне, без да мога да му дам и секунда удоволствие, защото той контролира положението. А аз ще бъда оставена гола в прахта, с наслада и болка, звънтящи в костите ми като камбани.

Пречупил съм всичко.

Винаги печеля.

Нали точно това каза?

Той ме прегръща, прониква в мен и отново чувствам, че се давя. Не свършва и не ми казва защо. Горещи сълзи и болка следват оргазма. Но този път той ме държи, люлее ме като бебе, докато нощта избледнява в розово утро. Изтощена и омекнала, потъвам в полусън, изпъстрен с неясни образи.

Намирам се в Каскадите, покрити със сняг върхове под звездното небе. Няколко думи достигат до нас, шепот на радио за сърцето, минаващо от едно отпуснато тяло в друго. Позволи ми да се подчиня. Достигам черните земи на съня, обзета от страх, когато осъзнавам, че не знам откъде дойдоха думите — от мен или от него, от планините или небето.

 

 
Разказ от "Робинята"
Максим Якубовски
 
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature