Константино Ди Ренцо започва дейността си през 1965 г., като посещава Академията за изящни изкуства в Рим. От ранните години на своята професия като художник, той внимателно изследва изкуството на миналото.

През 1974 г. той се присъединява към хиперреалистичното движение, като излага своите творби в галерията „Маргута“ в Пескара (1976 г.), галерията „Ил Модуло“ в Салерно (1977 г.). 

През 1978 г. заминава за Съединените щати, за да задълбочи техниката на хиперреализма. От 1980 г. се посвещава на скулптурата, като излага своите произведения през 1982 г. в галерия „Чезаре Манцо“ в Пескара и галерия „Сентро Сей“ в Бари. Скулптурите, които изпълнява, са забулени фигури, изработени от фибростъкло, фигури, които навлизат в изложбеното пространство по своеобразен начин на инсталацията.

В периода 1980-1984 г. художникът се занимава и с театрална сценография, като си сътрудничи с театралната компания Cooperativa Alta.

Итало Муса пише за него: „Откъде идват митовете, които Константин Ди Ренцо описва в своите картини?

Би било много лесно да се отговори: от древни времена, от изначалните вдлъбнатини на душата, от историята, според позитивистките духове, от сънищата, биха казали фройдистките психоаналитици; от колективната несъзнавана памет, ще кажат последователите на Юнг; от символите; от алегоричните връзки на формите, биха казали структуралистите; по знаците, според мнението на последователите на Барт.

Разбира се, неговите картини могат да се родят и от част от всички тези корени, но това е естествено, това е просто резултат от културата, ерудицията, естетическото отражение, от което Ди Ренцо се подхранва, но искаме да потърсим нещо повече, за да разберем по-добре това внезапно нашествие на митове в сърцето на ХХ век, описано от мнозина като сух, рационалистичен или поне материалистичен век.

През 1992 г., след интереса на галерия Сакамото в Осака, в Япония бе открита изложба, където той изложи 36 широкоформатни творби.