Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

LIME  

   

cherniqt_mramor.png

- Последния ти разказ е много хубав! – Наистина ли си художествен модел или това е само част от литературния образ на героинята? – Винсент Гомес- трети, стоеше до високия прозорец с арка и орнамент на орлова глава, с лавров венец и внимателно наблюдаваше подготовката за летния лов. На поляната пред имението му кипеше трескава дейност.

 

Всяка година, винаги по едно и също време, в края на август, той организираше лов, на който канеше най-близките си приятели, колеги и бизнес партньори – настоящи, бъдещи и…бивши. За техните дами – съпруги, любовници или временни приятелки той организираше пищни балове с музика и танци – от страстни танга, до модерните румба, джайв и ча-ча. Винаги присъстваха и най-добрите, професионални танцьори и танцьорки, състезаващи се в едни от най-престижните турнири по модерни и класически танци.

Господин Гомес се грижеше прекрасно за гостите си, а неговите балове, танци и лов наподобяваха и се придържаха към етикета и правилата за такива събития от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Разбира се нравите бяха съвсем модерни и свободни. Но лукса, класата и изискаността на този вид партита почти по нищо не се различаваше от същите, които се бяха осъществявали преди 80-100 години.

- Имам сесии като художествен модел понякога. Когато съм в настроение за този вид работа, когато преценя, че художника има потенциал и възможности да направи големи изложби или когато идеята заложена в художествения проект е сама по себе си уникална.

Не се нуждая от парите, които получавам за времето, в което позирам. Не си изкарвам прехраната по този начин, както за съжаление правят много млади момичета, търсещи лесно изкарани 4-5 евро за час. Цената за участието ми в такива проекти е висока и я определям аз. За мен това не е работа, а по-скоро…експеримент, хоби, любопитство и…комплимент. Силвия-Рене Салинас се усмихна. Имаше сочни и пълни устни, които подканяха да бъдат целувани страстно, докато собственичката им не се възпротиви или обратно не откликне с желание за още…

Тя стана от канапето, на което четеше книгата си преди в мраморния салон да влезе собственика на имението и се приближи до подвижната масичка с напитки. Избра си безалкохолна лимонада с лайм, малини и мащерка в каната, на която плуваха кубчета лед.

Токчетата й потропваха върху красивия черен мрамор на салона. Любимото място за почивка на господаря на замъка. От прозорците на това помещение се виждаха като на длан – стотиците декари горски масиви, негова собственост, изпълнени с най-разнообразни екземпляри от птици и дивеч.

Господин Гомес обичаше да прекарва времето си в този салон, застлан с черен мрамор, за да е прохладно през лятото и с дебели персийски килими във виненочервената гама, които топлеха краката през зимата и създаваха усещане на уют и красота. От този салон той се наслаждаваше на собствеността и притежанията си, на ловните трофеи красящи стените на салона, на колекциите му от картини, на наследствените сребърни и кристални сервизи.

Той беше колекционер, естет и ценител на красивото. Силвия-Рене Салинас бе красива и много ценна. Тя имаше малко имение в Италия – Вила Салинас, получена в наследство от дядо й. Гори обграждащи имението и чудесно, естествено езеро, което можеше да привлече много любители на риболова. Не на последно място – госпожица Салинас притежаваше титла – Херцогиня Берлиоз и фамилен герб с образ на орел с корона и лавров венец около врата.

Силвия имаше имоти, гори, езеро и титла, но не и достатъчно пари, за да се грижи за тези богатства. Тя не бе бедно момиче, напротив! Но да поддържаш аристократично имение, с всичките разходи, които то влече след себе си струваше много, много пари. Каквито тя нямаше. Госпожица Салинас можеше да продаде – Вилата или горите към нея или титлата си. Но тя не искаше. Ценеше и обичаше родословното си дърво, старите, семейни традиции и спомени.

В добавка към всичко това, Силвия бе умна и интелигентна, с отлично образование по италианска филология и още едно по римска история и култура. Цяло богатство от знания. Тя не се бе омъжвала, тъй като изучаването на тези два предмета бе изисквало цялото й внимание. Херцогиня Берлиоз имаше отлична репутация и макар някои от по-свободните й занимания, като позирането гола за художествени проекти да я поставяше в новините на списанията. Тя се ползваше с уважение, както в научните среди, така и в обществените си ангажименти, свързани с култура, изкуство и благотворителност.

Господин Гомес искаше да има титла и герб и бе готов да плати необходимата цена за получаването им. Той възнамеряваше да направи именно това, докато не видя една от картините на голата Силвия, съблазнително излегнала се върху лодка, насред езерото в нейното имение. Картината бе повече от еротична и откровено сексуална.

Сочните й, пълни бедра бяха разтворени, виждаше се окосмения венерин хълм и красиво оформените устни на вагината, прибрани и затворени, като раковина около малинката на клитора и прикриващи влагалището. Вулвата на Херцогинята бе красива и по всичко личеше не бе обладавана от много и различни мъже. Когато видя картината Винсент изпита такова силно, сексуално желание, че само възпитанието и силната му воля не позволиха на дълбокия му, гърлен стон да излезе през устата му и да прозвучи крайно неуместно на аукциона, на който присъстваше.

Ръката му потрепери и той побърза да остави чашата с шампанско върху таблата на минаващия наблизо келнер. Той купи картината, запозна се с художника и успя да разбере всичко, което го интересуваше за модела на платното. След това Силвия получи покана за неговия лов с балове, в края на август, в имението му в Испания. За Винсент Гомес нямаше невъзможни неща, ако те струваха – пари! Той бе очарователен кавалер и много силен във всяко отношение мъж!

Но Силвия не харесваше точно този тип хора, които можеха да купят всичко и всеки, знаеха го и не изпитваха никакъв срам от това. И все пак тя прие поканата му и дори се настани на любимото му канапе в мраморния салон, от който той наблюдаваше притежанията си и се радваше на богатствата, които живота му поднасяше. Херцогинята бе любопитна и за това прие поканата, тя не знаеше, че той е собственик на нейната картина озаглавена: „Лодката на страстта“ и че това произведение на изкуството красеше неговата спалня.

Тя дори не подозираше, че първото нещо, което Винсент виждаше при събуждането си сутрин и последното, когато заспиваше вечер бе вагината й в „Лодката на страстта“ в езерото на нейната Вила Салинас в Италия. Силвия имаше силно въздействие върху неговите еротични фантазии и сексуални желания. За това тя му беше необходима, той я желаеше и бе готов на всичко, за да я има. Заедно с титлата й, фамилния герб и всичко останало.

Нещо повече той възнамеряваше да се ожени за нея и да й предложи сигурност и спокойствие, макар и без любов, както и пълноценен секс. Сигурността и спокойствието значеха много за една жена, напълно сама в опасния свят на 21-ви век. Винсент Гомес имаше какво да предложи на тази дама и бе готов да удвои и утрои залозите, за да я получи.

 

 

7 - 8.08.16г.
Юлияна Шапкарова


Следва...

Трофейте на победата 2-ра част

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature