Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

Какво общо има любовта, по дяволите? — дрезгаво запита Грейди. — Ожених се за Лятното небе по любов и ми я отнеха с един-единствен акт на насилие. Да обичаш и да загубиш любимия боли твърде много, за да го правим два пъти в един живот. Желая те и ако си честна към себе си, ще признаеш, че аз те направих истинска жена. Сторм се изчерви при спомена за всички ония чудесни възбуждащи неща, които й бе правил и за желанието, с което бе отвръщала на ласките му. Безкрайните дълбини на страстта, които разкри в тялото й, я бяха слисали. Но това доказва само, намеси се разумът й, че тя е способна да изпитва страст.

Пък и искаше този, за когото ще се омъжи, да изпитва към нея нещо повече от съжаление — ако изобщо някога се реши отново да сключи брак. — И двамата сме били женени, и двамата сме обичали — бавно започна Сторм. — Сам признаваш, че нищо не излезе от това. Идваме от различни социални прослойки. Ти си индианец. Откакто те познавам, не съм чула от теб една добра дума за бялата раса. Защо си на нож с всички бели? Няма ли да си по-щастлив да живееш в резервата със сина си?

Грейди я изгледа и се извърна.

— Не знаеш нищо за мен. Баща ми е полуиндианец сиукс лакота. Майка му е дъщеря на вожд. Моята майка е дъщеря на плантатор от Юга. Аз съм само една четвърт индианец. Гордея се с индианската си кръв и с това, че толкова приличам на баща си. Що се отнася до бялата раса, с изключение на майка ми и нейния род, малцина от тях струват колкото един косъм от главата на Лятното небе, макар че я убиха.

Думите му я объркаха. Как ли всъщност е загинала Лятното небе?

— Аз съм бяла — напомни му Сторм.

— Напълно го съзнавам — сухо отсече Грейди. Изправи се рязко, дръпна я от стола и я притисна до коравата си гръд. — Но това никак не намалява необяснимото удоволствие да те прегръщам. Не съм го искал, но е така. Ако се съгласиш на този брак, най-малкото ще имаш някои изгоди. Най-вече сексуално задоволяване.

Той наведе глава и докосна с устни туптящата вдлъбнатина в основата на шията й, после издевателски се плъзна нагоре, за да я целуне продължително. Откъсна устни от нейните и я погледна изпитателно в очите.

— Ти решаваш скъпа. Ще се оженим ли или да те убеждавам още?

Сякаш вятър бе разпръснал мислите в главата на Сторм. Не можеше да говори смислено, когато здравото тяло на Грейди се притискаше в нейното. Той се подсмихна снизходително, докато се гушеше във врата й. Колко хубаво ухае тя! Парфюмът, който си слага, е с аромат на сушени цветя. А и на вкус е така приятна, мислеше си Грейди, докато я целуваше по скулите.

После изведнъж започналото като детска игра стана сериозно. Вече не му стигаше да я целува и да усеща вкуса й, искаше повече, много повече. Макар че бе объркана, Сторм усети точно мига, в който възбуждащите целувки на Грейди се превърнаха в груба, всеобхватна страст. Дръзките му ръце търсеха гърдите й, мачкаха нежните възвишения и стискаха връхчетата им през дрехата. После се спуснаха надолу, за да сграбчат задните й части, да я притиснат към твърдата издутина на слабините му. Сторм се задъха и се загърчи в напразните опити да се освободи. Прекалено късно осъзна грешката си.

— О, мила, ти наистина знаеш как да подлудиш мъжа!

— Не, аз нямах предвид… Пусни ме. Не искам това. Искам…

— Знам какво точно искаш, скъпа, и ей сега ще ти го дам.

— Да се оженим с теб е чиста лудост — успя да изрече тя между целувката му.

С опитна лекота палтото й бе съблечено и пуснато на земята. Когато ловките му пръсти развързаха връзките на роклята й, разхлабиха корсета и погалиха голите й гърди, Сторм се разтрепери.

— Тялото ти не може да лъже — рече Грейди с победоносна нотка, в гласа, тъй като зърната й се втвърдиха под ласките му. Тогава устата му налапа розовото връхче и хищно го засмука. Сторм конвулсивно подскочи, горещата му уста предизвикваше в нея усещането, че се разтапя отвътре. Искаше да извика, да протестира, искаше да го спре. Вече имаше опит с този чудотворен дивак и знаеше, че любовта му е пагубна за душата, прекалено силна, за да бъде изпитвана. Чисто и просто — похот. След като невероятното привличане помежду им отмине, нищо няма да остане. Грейди не я обича, само я съжалява и изпитва чувство на отговорност към нея, а синът му се нуждае от майка.

— Не!

— Да!

Той я положи на леглото от кожи и одеяла, седна и се загледа в нея с присвити очи. В огнището гореше буен огън, стаята беше приятно затоплена, но нищо не можеше да се сравни с пламъка, изгарящ Грейди.

Той свлече роклята й. После свали и корсета, и ризата й.

— Никога няма да проумея защо белите жени носят толкова много дрехи — рече Грейди, докато сваляше чорапите и обувките от краката й. — Индианките са практични. И не изтезават телата си с тези инструменти за мъчения.

— Аз не съм индианка — успя да промълви Сторм.

— Не, не си. Кожата ти е прекалено нежна и бяла.

Голям кафяв пръст се протегна и очерта зигзагообразна линия по гърдите й чак до розовата пъпка. Много внимателно ръката му премина по тялото й. Ръцете му се плъзнаха по копринения й корем към бедрата, като ги разтвори и повдигна, за да може да ги целува по гладката кожа от вътрешната страна. После дръзката му уста проникна нагоре, към русите къдри между краката й. Когато езикът му докосна влажната цепка на женствеността и, Сторм изпищя уплашено.

— Недей! Не, моля те!

Грейди вдигна глава.

— Съпругът ти не те ли е любил така?

— Бъди никога не би сторил нещо толкова развратно. Не е редно. Това е… о…

Без да обръща внимание на протестите й, Грейди наведе глава, хвана бедрата й и я задържа на едно място, като продължаваше топлата целувка в тази най-интимна част от тялото й. Макар че цялата й същност се противопоставяше на тази крайна близост, Сторм се извиваше под ласките му, тялото й жадуваше още от опияняващите усещания, който той предизвикваше в нея.

— Моля те, спри не издържам.

— Вече си близо, скъпа — хрипливо промърмори Грейди. — Не се дърпай. Ще съм с теб докрай.

Нежното мъчение на неуморната му уста доведе Сторм до ръба на лудостта и сладките тласъци на възбуждащия му език превърнаха лудостта в екстаз. За няколко мига тя остана бездиханна, на границата между живота и смъртта, докато Грейди докосна с пръста си толкова чувствително място, че Сторм изкрещя в сладостна отмала.

Когато сърцето й се поуспокои, тя отвори очи и видя над себе си Грейди, който сваляше останалите си дрехи. Захвърли препаската си и застана до нея, великолепен в своята голота, олицетворение на всепобеждаващата мъжественост, бронзов до последния милиметър.

„Мили боже, желая го!“ — помисли тя със стряскаща яснота. Неоспоримият и ужасен факт, че той е единственият мъж, който я вълнува така разтърсващо, я плашеше. Тя гледаше агресивно гнездото къдрави черни косми и в нея се разля бавно упойваща топлина. На лицето му бе изписано трескаво желание, дълбоко и пронизващо.

— Харесва ли ти, Сторм? — въпросът му я стресна.

— Аз… да — отвърна тя, едва прокарвайки думите през гърлото си. Знаеше, че няма смисъл да лъже, очите й издаваха всичко.

— Доставяш ми голямо удоволствие. Когато съм вътре в теб, се чувствам като в рая.

Тя тихо простена, когато той легна отгоре й. Тялото й инстинктивно се притисна към неговото.

— Мой ред е, скъпа — прошепна той в ухото й. — Разтвори си краката.

Сторм сама се изненада, че се подчини на командата му без ни най-малък протест. Той не влезе в нея веднага, което предизвика нетърпеливото й стенание. Не разбираше ли как копнее да изпита твърдия натиск на мъжката му сила в себе си? Вместо това той пъхна ръката си между телата им, напипа нежната пъпка между бедрата й и я погали бавно и възбуждащо. Междувременно устните му си играеха с напрегнатите й, набъбнали зърна. Стискаше гърдите й и ръцете му ставаха все по-настоятелни, все по-смело търсеха точките на удоволствието, които знаеше по усет.

Изведнъж заеха обратната поза и Сторм се оказа отгоре. Отначало тя изглежда се обърка. Грейди се засмя, очарован, че е първият, който ще я научи на изкуството на любовта.

— Какво правиш?

— Казах ти, че има много начини да се любиш. Вие със съпруга ти май сте били невинни младенци в тая област. Ще ми достави огромно удоволствие да те науча на това, което знам. Може да ми отнеме доста време.

Сторм изумено се ококори, давайки си сметка за същността на лукавите му намерения.

— Приеми ме в себе си! — Думите прозвучаха дрезгаво. Вече му бе трудно да се сдържа.

— Не! — Сторм нямаше представа защо продължава да се бори. Знаеше, че скоро ще го моли да я обладае. Тоя мъж е същински дявол. Няма милост и изисква повече, отколкото е подготвена да даде. Той иска душата й.

Грейди се усмихна загадъчно, повдигна глава и засмука гърдите й. С меката възглавничка на палеца си той притискаше мъничката пъпчица на желанието й, докато наедря и запулсира.

— Приеми ме в себе си — повтори с пресекващ глас. Този път тя се подчини мигновено.

Стон на нечестиво терзание изригна от гърлото му. Той хвана набъбналия си член и го поднесе към влажната й цепка. В изблик на неудържима страст сграбчи бедрата й и леко я повдигна над себе си. После я спусна върху вкоравената си мъжественост. Твърдостта му сякаш я наелектризира и сладката възбуда от навлизането му избухна в нея като хиляди малки експлозии на удоволствие.

— Грейди! О, Грейди!

— Харесва ли ти така, скъпа? Яхай ме, Сторм, яхай ме!

Тласъците му ставаха все по-твърди и мощни. Бе неописуемо. Беше сладка агония. Беше безпаметно блаженство, усещането бе така цялостно, та й се струваше, че ще умре. Докато той просто се наслаждаваше на физическото удоволствие, душата й се раздираше на парчета.

Тогава дойдоха неконтролируемите тласъци на кулминацията и на света остана само изгарящото желание, възбудено от него. Възторжено стенание се откъсна от устните й. Грейди я чу и тласъците му станаха още по-буйни, освобождавайки я с изблик на животинска чувственост. Виковете й още не бяха затихнали, когато той на свой ред се изви в оргазъм. Няколко минути Сторм не можа нито да помръдне, нито да проговори. Думите й рязко извадиха Грейди от еуфорията и грубо го върнаха към действителността.

 

Кони Мейсън - Обещането на Тъндър

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature