Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

posokata_v_ochite_mu.jpg

"Сега сме аз и той в един ноември прегризал вените на слепотата, виновно боядисал всичко в черно и прага, даже прага на душата ми. Какво го стопли и какво смрази?

Защо почука? Помълча. Не влезе. Ноември натежа, а го вини единствено вратата на кафеза. Простих му, че си тръгва огорчен. Простих следите му. Простих доброто. Простих на вятъра за буйния перчем, за кривата в очите му посока. А той разсмя ноември със сълзи. Потърси се. Прости. Дочух ли някой? Дано не бях каквото го смрази. Почука и отворих. Беше вятъра." - Автор: Николина Милева

-------------

Есе - Еnsayo

Estabamos en de noviembre. Ahora estamos en diciembre  cuando es aún más peligroso.  Pero somos resilientes.  Este poema es maravillosa! Algunas frases son como disparos en la noche silenciosa. Suena tan fuerte y sorprendente. Voy a continuar ensayo en bulgaro. Algún día voy a traducir en espanol.

Ние бяхме в ноември. Сега сме в  декември, когато е още по-опасно. Но ние сме издръжливи. Това стихотворение е прекрасно! Някои изречения са като изстрели в тиха нощ. Звучат толкова силно и поразяващо. Например…

„Какво го стопли и какво смрази? Защо почука, а не влезе?“ „Ноември натежа, а го вини единствено вратата на кафеза.“

Кой кафез? Неговият, от който той трябва да излезе или моят, в който трябва да влезе? Любовта не е свобода. Любовта е най-тежката и здрава верига, с която доброволно се отказваме от свободата си.

Кафез за вятъра. ?

Никой не може да задържи вятъра. Но вятъра може сам да се откаже от свободата си и да влезе доброволно в кафеза.

„Помълча…“

„Не влезе…“

„Простих доброто…“ – тези две думи предизвикват земетресение от чувства и емоции  в най-дълбоките пластове на душата.

Кой мъж се отказва да получи трофея, който е спечелил, покорявайки една жена? И проявява състрадание и доброта, отказвайки да вземе това, което му принадлежи по правилото на силата.

„Простих доброто“, разбира се жената се чувства обидена.  Изненадана.

Добро, което се нуждае от прошка. Парадоксално. Момента, в който жената предпочита на сцената на живота да се появи лошото момче, което живее в любимия. Лошият герой, който ще прави любов с нея без капчица състрадание, защото тя му принадлежи. Във всички други случаи жената се възхищава на „рицаря на бял кон“, на неговите подвизи и успехи, на борбите му с триглави змейове и на победите над тях. Този рицар на бял кон, за който всяка дама мечтае, не слиза от коня и не сваля доспехите си. Никога.

Прави го лошото момче. Този, на който винаги ще се сърдим и дори мразим през останалото време, в което той ще остане с нас. За „принца на белия кон“ са винаги аплодисментите, сълзите, писмата, които започват със „скъпи мой“ и завършват  със „завинаги твоя“.

Той все пак има един грях, който прощаваме. Доброто. Да не слезе долу в ниското, а да остане една безплътна мечта на „бял кон“. Този прекрасен рицар има смелост и сила да победи триглавия змей, но се страхува да вземе жената, която е спечелил след победата. Той продължава напред, прикривайки липсата си на сексуалност, печелейки битка, след битка.

Ние му прощаваме, защото той е героят, за него се пишат стихове. Колко възвишено!

-          Каква ирония! – Би казало лошото момче, което остава с нас. Глупакът е останал без тестиси от това вечно яздене на белия кон!

-          Какво безобразие! – Възкликва дамата, въздишаща след принца на белия кон и презираща – този мошеник, лошото момче, което на всичкото отгоре похотливо оглежда формите й.  

Лошият обаче доброволно ще приеме оковите на любовта, ще се откаже от свободата си, за да остане с нас.

Един реален, здраво стъпил на земята мъж, който се превръща в нашия съпруг, баща на децата ни и партньор…“в добро и в зло, в радост и в болка, в болест и здраве…Докато Смъртта ни раздели!“

„Посоката в очите му“ е правилната, защото в нея сме ние и неговата любов към нас.

Вятъра си е тръгнал…на бял кон.

При нас остава неговият двойник – лошият, който не се страхува да слезе от коня, да гази в калта, да прави секс, да страда и да губи битки с триглавия змей, защото без бял кон, меч и доспехи трудно се побеждава.

И да прави всичко това от любов към любимата: …“в добро и в зло, в радост и в болка, в болест и здраве…Докато Смъртта ни раздели!“

Обикновено неговата Смърт, защото мъжете живеят по-кратко от жените. Според статистиката.

А какво става с онзи на белият кон ли? Той е винаги победител и очарователен! Но наистина е останал без тестиси. Нека му „простим доброто“, защото причината е основателна.

Истинските мъже, тези, които са здраво стъпили на земята, не са добри и се нуждаят от прошка за лошото.

 

 

5.12.2016г.

Юлияна Шапкарова

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature