"Моята смърт ще стане корабокрушение. Когато загива голям кораб, всичко, което се намира около него, бива завлечено като във фуния." - Пабло Пикасо
Момичетата по нашите земи принадлежат на бащите си! В това ни е болката и мъката…
...Неговата смърт...
и Неговата сянка,
очилата Му върху моят нос.
Неговото чувство за хумор
и моята красота.
Умът му...
остър като бръснач,
прикрит зад чаровната ми усмивка.
Корабокрушението...
да бъда негова дъщеря
и силата му - да плувам срещу вълните.
Иронията и сарказма,
подправени с моята интуиция,
да знам, къде боли най-много
и да докосвам нежно…болката.
Не винаги.
Синьото на небето в очите му
и очите му в небето.
В моите?
Кадифето на бадема...
В големи количества е отрова.
Подарък за самозащита.
Здравите и силни крака,
които да ме водят по пътищата,
когато и сърцето ми е вече спряло.
Посоката?
Дори и когато отстъпваш,
помни, че Земята е кръгла.
Обърни се и тичай назад с всичка сила,
за да стигнеш пак до целта,
но в гръб на тези, които те накарах да отстъпиш.
Тя се върти!
НО! Около Слънцето.
И ти се въртиш с Нея.
Ти не си слънцето и аз не съм слънцето...
Научи физика и използвай по най-добрия начин
законите на тази наука!
Научи литература, за да можеш да пишеш,
защото словото е оръжие.
Все пак е добре да можеш да си служиш
и с бойно оръжие и най-вече да не те е страх от него.
Винаги преди да стреляш,
използвай словото.
Колкото се може по-дълго,
най-добре – винаги използвай словото!
Внимавай с мъжете!
И най-вече със синеоките!
Те имат нещо, което ти нямаш.
А ти имаш всичко, което те искат!
Пази се! Пази това, което имаш
и взимай онова, което ти принадлежи!
Пази името ми! То не е твое!
Принадлежало е на много мъже преди мен!
Момичетата по нашите земи
принадлежат на бащите си!
В това ни е болката и мъката…
Когато му дойде времето…
Смени моето име …
с името на мъж - достоен,
ако намериш такъв, нека да е по-голям от мен!
Не на години, разбира се!
Но да ме превъзхожда
или поне да ми е равен!
Иска ми се до го видя! Да се посмея…
Но мога да смея и от Оня свят…
Не се сродявай с хора без име,
те за себе си нищо не са направили,
та за теб ли?! Името е важно!
С името си човек идва на този свят,
с името си, си отива!
Това остава варху камъка на гроба…
и в устите на хората.
Имаш ли име,
ще си им в устите и с доброто и с лошото!
Големите кораби потъват драматично,
за разлика от продънените лодки…
Плувай!
Но имай тежка котва и още по-здрава верига,
да те държат към земята
и да те пазят от бури и урагани.
-----
8-9.06. 2017г.
Юлияна Светослав Шапкарова
Снимка: Шабла, личен архив