Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

Жената мистично се отъждествява със Земята; раждането се представя като вариант — в човешки измерения — на земното плодородие. Всички религиозни схващания във връзка с плодовитостта и раждането имат космическа структура. Сакралността на жената произтича от светостта на Земята. Женската плодовитост има космически модел: плодовитостта на Terra Mater, на всеобщата Родилка.

В някои религии се приема, че Земята Майка може да зачене сама. Остатъци от подобни архаични идеи се откриват в митовете за партеногенезиса* на средиземноморските богини. Според Хезиод Гея (Земята) родила Уран, „равно на нея създание, способно цялата да я покрие“. И други гръцки богини са родили без помощта на богове. Това е митично изразяване на идеята за самодостатъчност и плодовитост на Земята Майка.

На подобни митични схващания съответстват вярванията, свързани със спонтанната плодовитост на жената и нейната окултна, магико-религиозна власт, която упражнява решаващо влияние върху живота на растенията. Социалното и културно явление, познато под наименованието „матриархат“, се свързва с отглеждането на растения, открито от жената. Първа тя е отглеждала ядивни растения. Тя естествено е станала владетелка на земята и реколтата. Магикорелигиозният авторитет, а оттам и общественото господство на жената имат космически модел: фигурата на Земята Майка.

В други религии космическото сътворение или поне неговото завършване е резултат от йерогамия между Бога Небе и Земята Майка. Този космогоничен мит е твърде разностранен. Среща се най-вече в Океания, от Индонезия до Микронезия, но също така и в Азия, Африка и двете Америки**. Както видяхме, космогоничният мит е идеалният мит за пример: той служи за модел на човешкото поведение. Поради тази причина човешкият брак се възприема като подражание на космическата йерогамия. „Аз съм Небето — заявява съпругът в «Брхадараняка Упанишад» (VI, IV, 20), — ти си Земята!“ Още в „Атхарваведа“ (XIV, II, 71) съпругът и съпругата се отъждествяват с Небето и Земята.

Дидона празнува сватбата си с Еней насред силна буря („Енеида“, IV, 165); техният съюз съвпада с този на елементите; Небето притиска в обятията си своята съпруга и освобождава плодоносния дъжд. В Гърция брачните ритуали черпят от примера на Зевс, който тайно се е събрал с Хера (Павзаний, „Описание на Гърция“, XXXVI, 2). Както би могло да се очаква, митът за боговете е модел за брачния съюз на хората. Но има още един момент, който е важно да подчертаем: космическата структура на брачния ритуал и на сексуалното поведение на хората.

За съвременния, не-религиозен човек космическото и същевременно сакрално измерение на брачния съюз е трудно разбираемо. Не бива обаче да забравяме, че за религиозния човек от архаичните общества Светът е изпълнен с послания. Понякога тези послания биват кодирани, но митовете са тези, които помагат на хората да ги декодират. Както ще видим по-нататък, човешкият опит в неговата цялост може да се съотнесе към космическия Живот, а оттам — да бъде осветен, — защото Космосът е върховното творение на боговете.

Ритуалната оргия за добра реколта също има божествен модел: йерогамията на оплодотворяващия бог със Земята Майка. Земеделското плодородие се пробужда с безгранично полово буйство. От известна гледна точка оргията отговаря на аморфността отпреди Сътворението. Така например някои новогодишни обреди съдържат оргийни ритуали: общественото „объркване“, волнодумството и сатурналиите символизират изпадането в аморфното състояние, предшествало Сътворението на Света.

Когато става въпрос за „сътворение“ на ниво растителен живот, космико-ритуалният сценарий се повтаря, защото новата реколта е равносилна на ново „Сътворение“. Идеята за обновяването, която срещаме при новогодишните ритуали, когато едновременно става въпрос за обновяване на Времето и възстановяване на Света, се открива в земеделските оргийни сценарии. Тук оргията също е слизане в космическата Нощ, в предформалното, във „Водата“, за да се осигури пълното възстановяване на Живота, а оттам — плодородието на Земята и изобилието на реколтата.

 

Мирча Елиаде

*Партеногенезис (от гр. parthenos — девица, genesis — раждане, произход) — раждане без оплождане

**Все пак трябва да уточним, че въпреки значителното му разпространение, митът за космическата йерогамия не е универсален и не е характерен за най-архаичните култури (австралийските, типичните за Огнена земя, арктическите народи и т.н.).

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature