Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

„В незапомнени времена от връзката между великия бог — ягуар и прекрасната, но смъртна жена на света се появило многобройното племе от богове — „синовете на ягуара". Така разказвали индианските жреци на испанските завоеватели.  Олмеките, чийто кумир и бог са „синовете на ягуара", извайвали образите им върху камък, дърво и глина в изящни статуетки от синкаво-зе леникав нефрит и серпентин. Какъв е бил този народ, издигнал в култ ягуара? Все повече учени заболели от болестта „олмеки". Един от тях, безспорно признат за най-големия авторитет по проблемите на олмеките е Майкъл Ко, професор в Йелския университет в САЩ.

Той свързва името си с олмеките през 1966 г., когато започва разкопки в Сан Лоренсо Теночтитлан. „Избрах това място — казва ученият, — защото знаех, че това е един от центровете на олмекската култура, защото неговите паметници са сходни с далечната Ла Вента и защото от географска гледна точка заема почти централно положение в територията на олмеките." В Сан Лоренсо професор Ко открил повече от 200 землянки с пирамидална форма — вероятно останки от предишни жилища. В епохата на своя разцвет Сан Лоренсо е бил обитаван от 1000—1200 души. В предполагаемите домове археолозите намерили гърнета, огнища и много други предмети, употребявани в домашния бит. И всичко било на мястото си, непокътнато, сякаш грижливите стопани са напуснали своя дом само за минутка, а не са се завърнали повече никога. Майкъл Ко прави и друго откритие. Той отмятал върху специална карта местата, в които са открити каменни изваяния.

Получили се правилни редици — север — юг. Дали това е случайно, или е плод на строга закономерност? Каменните паметници разкриват сцени на горди победи над враговете, на завързани и преклонени пленници. Огромните по размери каменни скулптури целели да прославят силата на владетеля, да въздейству ват със своята внушителност. Но защо тези каменни гиганти са преднамерено повредени или разбити, а след това грижливо положени в специални гнезда и засипани отгоре? Кой е сторил това? И защо? В Сан Лоренсо няма никакви, абсолютно никакви следи от вражеско нашествие. Ето и предположението на Майкъл Ко: В десетките градове и села край Тустла, в блатистите равнини на Веракрус и Табаско в това число и в самия Сан Лоренсо външно животът си течал както преди.

Но олмеките били вече на края на пропастта. Тяхната великолепна цивилизация, създадена с усилията на много поколения земеделци, изживявала последните си дни. Зловещите семена на гибелта зреели вътре в самото общество на олмеките. Малкото ядро от светски аристократи и жреци, с чиито усилия поддържала външния си блясък олмекската цивилизация, съзнателно обрекли своите многочислени поданици на нищета и безправие. За обикновените земеделци оставали само непосилните данъци, изнудването и трудовата повинност по строителството на дворци и храмове. Неизвестно кой пръв е хвърлил зов за въстание, но всички онеправдани се вдигнали дружно. Коя сила би могла да устои пред натиска на този съкрушителен ураган от народен гняв.

Разпръснати са елитните отряди от царската армия, далеч избягали владетелите. И когато упехът на въстанието станал очевиден, свещената ярост на хората се изсипала върху каменните кумири. Но от време на време страхът от стореното карал тревожно да бие не едно храбро сърце. Тогава дошло и единственото правилно решение — да погребат разбитите статуи — така както са погребвани владетелите на страната. И в един прекрасен ден на върха на стръмното плато Сан Лоренсо изникнало гигантско гробище — гробище на каменни статуи." Дали предположението на проф. Ко съответствува на действителността не би могло нито да се отрича, нито да се твърди. Обаче не само в Сан Лоренсо, но и в Ла Вента и Трес-Сапотес се срещат преднамерено повредени статуи. Очевидно „страната на дъжда и мъглата" е преживяла остри социални сътресения и кризи.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature