Викингите произхождат от Дания, Швеция и Норвегия. Те завладяват постепенно огромна територия, която включва първоначално по-голямата част от Британските острови. По-късно прекосяват дръзко северната част на Атлантическия океан, порейки вълните със своите просторни, красиви и с много изчистени форми кораби, наречени "дракони". През 825 г.сл.Хр. населяват Исландия, а през 985 г.сл.Хр. завладяват части от Гренландия. Пет века преди Христофор Колумб, през 922 г.сл.Хр. малки групи се настаняват в отделни области на Северна Америка. "Корабите-дракони" имат плоско дъно, което им позволява да се приближават до всеки бряг и да плуват по пълноводните реки. Викингите притежавали невероятни навигаторски умения и изумителна дързост. През 845 г.сл.Хр. те атакуват френските брегове и даже дръзват да обсадят Париж, а по-късно масово се настаняват по двата бряга на Сена.

През 911 г.сл.Хр. френският крал Шарл Простодушният, с договора от Сен-Клер сюр Епт, признава Олон за първи херцог на Нормандия. На френски "норд" означава "север" т.е. страна на хората от Север. Други викинги основават градове по поречието на руските реки, а малки групи достигат бреговете на Сицилия. Културата на викингите достига своя апогей между VII-ми и IX-ти век сл.Хр. Боговете на викингите са груби и жестоки. Те се вписват съвършено точно в представите на моряците-завоеватели. Викингите били от една страна безрасъдно смели, но от друга - много суеверни. Винаги търсели начин да запазят благоразположението на многобройните морски божества и преди всичко на Ниорд - богът на морето, символ на плодородието и плодовитостта.

В техните представи, той бил стар мъдрец, който бди над крайбрежията и най-вече - над местата, където се лови риба. Те вярвали, че дълбоко в морската бездна, в своя величествен палат живеел Аегир, заедно с жена си и с деветте им дъщери. Викингите различавали девет вида вълни и били убедени, че всяка от тях била предизвиквана от една от тези девет дъщери. Това били скандинавските морски сирени, които прелъстявали моряците, за да ги отвлекът в океанските дълбини. Те смятали също така, че земята е плоска и кръгла, заобиколена отвсякъде с море. Според тях, в дълбоките океански бездни живеел Вселенският змей - Йормунганд, чието тяло опасвало цялата земя и че той предизвиквал силните морски бури.

Тези морски божества олицетворявали богатствата и опасностите на моретата, а също и магията, която винаги са упражнявали над хората. Интересно е обаче, че до сега не са открити никакви значими светилища или храмове. Не съществуват следи от религиозна архитектура на викингите. Открити са само няколко големи гробници, заобиколени с камъни. Изглежда те не са изпитвали необходимост да издигат специални сгради, за да упражняват религията си или за жертвоприношения. Най-често големите дървета и особено ясените, са служели за място, където се събирали. Празниците и съветите обикновено се провеждали в подножието на гигантски дървета. Огромният ясен, наречен Игдрасил, е смятан от тях за ос на света. Вероятно пак под тези дървета се събирали, за да се молят, но със сигурност не са строили нищо, наподобяващо египетските или елинските храмове.

Това се обяснява с факта, че викингите живеели всред природата и в хармония с нея. Те не са имали духовенство, нито каквато и да е църковна йерархия, тъй както не са имали и крале. Възрастните мъже, старейшините на семействата или най-смелите войни се ползвали с голям морален, а може би и религиозен авторитет. Всеки се молел според разбиранията си, без да следва установени правила. Едва през 966 г.сл.Хр. Харалд Синият зъб се покръстил, а след това, малко по малко, всички викинги приели християнството, под влияние на католическите мисионери.

Сътворението

В началото, на земята нямало нищо. Съществувала само черната бездна Гинунгагап. На север от нея се простирало царството на студа Нифелхейм, а на юг - царството на огъня Муспелхейм. Но ето, че в царството на мразовете бликнал изворът Гергелмир, чиито води дали началото на могъщата река Еливагар. Тя потекла стремително на юг, пропадайки в бездната Гинунгагап.

Жестокият студ превръщал водата й в лед, но изворът Гергелмир не преставал да бълва все нови и нови потоци. Ледените грамади растяли и се приближавали все повече и повече до Муспелхейм. Накрая, ледът достигнал толкова близо до царството на огъня, че започнал да се топи. Искрите, излитащи от Муспелхейм се смесили с топящия се лед и му вдъхнали живот. И тогава, над безкрайните ледени простори на Гинунгагап се издигнала исполинска фигура. Това бил великанът Имир, първото живо същество в света. От лявата ръка на Имир се появили момче и момиче, а от крака му се родил шестоглавия великан Трудгелмир. Така било поставено началото на рода на великаните - жестоки и коварни, като леда и пламъка, от които са произлезли. Заедно с великаните, от топящия се лед се появила и гигантската крава Аудумла. Четири реки от мляко потекли от вимето й, давайки храна на Имир и децата му.

Понеже все още нямало пасища, Аудумла се хранела, облизвайки солените ледени грамади. Една от тези грамади постепенно се стопила и от нея се появил могъщият великан Бури. Неговият син Бор се оженил за великанката Бестла, която родила боговете Один, Вили и Ве. На новородените богове не се понравил света, в който трябвало да живеят, а и не искали да понасят тираничното господството на жестокия Имир. Те се опълчили срещу великана и след дълга и жестока борба, го убили. Имир бил толкова огромен, че в кръвта, която потекла от раните му, потънала кравата Аудумла и всички останали великани. Само внукът на Имир - великанът Бергелмир успял да построи лодка, с която се спасил заедно с жена си.

Сега вече никой не пречел на боговете да уредят света според своето желание. От тялото на Имир те създали земята - кръгла и плоска. Разположили я всред огромното море, образувано от кръвта на великана. Нарекли земята Митгард, (Средна земя/страна). От черепа на Имир създали небесния свод, от костите му - планините, от косите - дърветата в горите, от зъбите му - скалите, а от мозъка - облаците. От искрите, излитащи от огнения Муспелхейм направили звездите и украсили с тях небето. След като сътворили света, Один и братята му решили да го населят. На брега видяли две дървета - ясен и елха. Отсекли ги и от ясена направили мъж, а от елхата - жена. Един от боговете им вдъхнал живот, другият им дал разум, а третият - кръв. Така се появили първите хора - мъжът Аск и жената Ембла. След всичко това, боговете се погрижили и за великаните. Отвъд морето, на север от Митгард, те създали страната Йотунхейм и я дали във владение на спасилия се великан Бергелмир и неговите потомци - ледените великани.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature