Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Възползвайте се от удобната онлайн консултация

Запишете си час днес! 

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Основни черти на добрия консултант

Профилактика и терапия

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

През лятото на 2009 г. по време на редовни археологически проучвания на Попова могила при с.Трапоклово от екип на ТЕМП и РИМ – Сливен, под ръководството на Диана Димитрова, бе открит интересен предмет – бронзова игла. Иглата представлява бронзова тел, която в единия си край е заострена, а в другия завършва с пластична фигура на фалос.

Анатомичните подробности на фалоса са предадени изключително подробно. Пластиката има и халкичка за окачване. Обща дължина– 16,3см., дължината на иглата е 14,8 см., дължината на пластичната фигура на фалос – 3,4см., диаметър на фалоса – 0,55см., диаметър на халката – 0,6см., среден диаметър на иглата – 0,35см. Иглата е открита в ритуална площадка заедно с натрошени керамични съдове ( тризна) непосредствено до женско погребение, датирано ІІ в.Сл.Хр. Предметът, който се намира в РИМ –Сливен навежда на въпрос: Какво прави подобен тип накит в ритуална площадка?

Първо, нека разгледаме бронзовата игла като накит, който е украсявал собственика си. Този предмет определено е натоварен със сексуална символика. Характерен белег за хората през античността е сексуалната освободеност. Тя олицетворява природното, първичното в човека. Обществените нрави допускат такава свобода в поведението на хората, от която дори съвременният човек би се притеснил. Древните римляни са в постоянен плен на похотта. За тях е характерно натуралистичното изкуство с подчертано еротично внушение. Успоредно с религиозния си характер това изкуство представя и друга особеност в древноримското общество – реалистично представяне на начин на живот и мислене.

Древногръцката богиня на любовта Афродита, която е съответствие на древноримската богиня Венера, обикновено е позната с епитета – Philomeides - означаващ „обичаща мъжките гениталии". Самото любовно желание има продуктивен и дълбоко културен смисъл. В римската митология Купидон е богът на „Желанието".Той е син на Марс и Венера и е смятан за един от най-могъщите богове, защото никой не можел да му се противи. Купидон е най-почитаният древноримски бог, неизчерпаем източник за сюжети с еротичен характер за античните майстори. Най- ярки примери на древното еротично изкуство намираме в унищожените римски градове Помпей и Херкулан.

Те били разрушени след мощно изригване на вулкана Везувий през 79г. Не е съвсем ясно какви точно са били целите на еротичните рисунки от Помпей. От една страна, има такива, за които е ясно, че са с религиозна цел. От друга обаче над всяка врата в един публичен дом има стенни рисунки, които „рекламират" сексуални услуги. В Помпей имало още по-забавни неща – в тротоарите били издълбани фалоси и тестиси с цел да помогнат на посетителя да намери районите за забавления и удоволствие (т.е., проститутките); освен това тези фигурки служели и просто за украса! Да, според римляните, украсите от сексуални изображения били признак на добър вкус. В римското ежедневие Ерос е присъствал свободно. Честа украса около входовете, а и в самите къщи, били огромните фалоси, тъй като се смятало, че те носят късмет./ Корн, 2005/

На новородените се поставяли фалически амулети за защита от злото. Мъжете носели такива също за здраве и особенно за потентност. /Меламед, 2009/ В Римската империя са разпространени и фалически предмети, които имат и практическо значение за притежателите си. Т.н. „олисбос" – изкуствен фалос, изработен от глина, дърво, камък или подпълнена кожа. Освен за удоволствие, изкуствените фалоси се използвали за дефлорация или за обреди за плодородие. /Цонева 2009/

Изобщо римските скулптури, художници и занаятчии имат неограничен размах на тематичния репертоар. Техният единствен критерий в работата е вярното натуралистично предаване на действителността./ Ваклинов, 1973 /
Поставянето на такъв предмет в ритуална площадка, на която са извършени ритуални действия – чупене на съдове (тризна), предполага нещо повече от утилитарната функция на накит. Самият предмет вече е натоварен с конкретен смисъл. Фалосът е символ на съзидателната сила или трансцедентателната действителност, който в един момент придобива измеренията на култ.

Фалическият култ е засвидетелстван от най – дълбока древност. След преминаването на човешките общности от лов и събирачество към уседнал земеделски начин на живот, с отглеждане на растения и добитък, се зараждат култове свързани с "плодородието", чрез съчетаването на мъжкото с женското начало. Този модел е типичен за целия свят - много от явленията и феномените се тълкуват като взаимодействие на "мъжки" и "женски" сили. В традиционната българска култура се смята, че дъждът опложда земята. Дъждът е активното мъжко, проникващо начало, а земята - женското, приемащото. /Георгиева, 2004/

Герман е български обичай за измолване на дъжд. Основна част от обичая Герман е изработването на антропоморфна мъжка фигура от кал или глина, която ритуално се погребва. Фигурата се изработва от девствени момичета под ръководството на по-възрастни жени и е доста детайлна - правят ѝ се очи, вежди, уста и т. н., като големината ѝ може да достигне до половин метър. Характерна особеност е ясно изразеният фалос. /Маринов 1981/

В условия на патриархат, има наличие на "фалоцентризъм" – тоест, фалосът символизира най-често силата, живота, структурата, реда. Може и да е символ на победа, късмет, фертилност ./Купър, 1993/ Много древни култури, включително индийската, месапотамската и славянската, почитат фалоса под една или друга форма./ HODDER M. WESTROPP, 1875/

Чрез езика на изкуството, може да се реконструира фалическият култ. Кодирането на култа става чрез атрибутите, предметите. Повишаването на знаковостта на предмета чрез рисунки, орнаменти, гравировки, скулптурна украса, задълбочава и конкретизира заложеното в предмета значение. В дадения ритуален контекст вещта се реализира като знак на култура. /Маразов 1992/

Поставянето на такъв предмет в подмогилен насип представлява форма на „мистериално скриване". Именно това е равнозначно на смъртта. Движението „надолу" отвежда в отвъдното, което е и най – скрития за човека топос във вертикалния модел на света. Умрелият отива в другия свят като в друг дом, от който никога няма да се завърне и завинаги ще остане затворен в новото си подземно жилище. В светлината на това действие се извършва скриване на нещо, което не трябва отново да бъде показано. То не е ориентация към „масовия посетител", а към отвъдния свят. Т.е. то функционира само в отвъдното, а в нашия свят не играе никаква идеологическа роля. /Маразов 1992/

Кулминационният момент в мистериите е „Свещения брак". Мястото, в което се извършва свещения брак – хиерогамията е скрито под земята или в пещера. Пещерата е класификатор на утробата. Хиерогамията стимулира плодородието на земята и е незаменим атрибут в преходните състояния. В пространствен код бракът се оказва равнозначен на смъртта обред. /Маразов 2000/ Предметът влиза в религиозния контекст, в който всички гробни дарове са натоварени със специфичен култов и ритуален код. Той обозначава състояние на преход, например идеята за плодородие, т.е. поддържането на календарната цикличност в живота на природата. Така че знакът придобива определено значение само в конкретен контекст, т.е. той започва да функционира само, когато се свърже с определена цел. / Маразов 1992/

Мито-ритуалният смисъл на действието „смърт – възраждане" ни дава възможност да го разглеждаме в мистериален контекст. Сексуалната символика на фалоса има и духовно значение: „второто раждане", осъществено с посвещението, става възможно благодарение на същият неизчерпаем извор, който поддържа космическия живот. От там произтича и ролята на фалоса в погребалния обряд; покойникът не се разделя с космическата сила, която е захранвала и ръководила живота му. /Елиаде 1952/

Ритуалното поставяне на бронзовата игла до женски гроб е действие с изключително голямо семиотично значение. Но междувременно можем да приемем като факт, че символиката на фалоса е многозначна, че тя е свързана с плодовитостта, силата, живота в отвъдното. Бронзовата игла с фалос не бива да се свърза само и единствено с култа към мъртвите. Тя се свързва с всички съществени моменти от живота на човека и на колектива: раждане, посвещение, сключване на брак, смърт, селскостопански празници, религиозни церемонии и т.н.

 

Николай Сираков, археолог от РИМ-Сливен

 

Литература:

Вакарелски 1977: Вакарелски, Хр., Етнография на България. С., 1977, с. 477
Ваклинов 1973: Ваклинов Ст., Археология, С., 1973
Георгиева, 2004: Георгиева Р., За някои фалически символи и обредни практики с карпогонична и предбрачна насоченост в българския обреден фолклор, Електронно списание Liter Net, 07.05.2004, № 5( 54)
Елиаде М., 1952: Образи и символи, С., 1952.
Маринов 1981: Димитър Маринов, Избрани произведения, Т. І, С., 1981,стр. 737 - 738
Корн 2005: Корн В., 50 класици Археология, С., 2005.
Купър 1993: Купър Дж. К., Енциклопедия на традиционните символи. С., 1993, с. 125
Маразов 1992: Маразов Ив., Видимият мит, С., 1992.
Маразов 1992: Маразов Ив., Мит, ритуал и изкуство у траките, С., 1992.
Маразов 2000: Маразов Ив., Действието „покриване – откриване" в мита и ритуала, МИФ 5, С., 2000, стр.185-231.
Меламед 2009: Меламед Анд., Един амулет от фонда на Историческия музей в Батак, Еротичното в историята, т.І, Габрово, 2009, с.49-50
Цонева 2009: Цонева Н., Еротични внушения върху артефакти от Павликенския край, Еротичното в историята, т.І, Габрово, 2009, с.23 – 48.
HODDER M. WESTROPP, PHALLIC WORSHIP,ORIGINALLY A PAPER READ BEFORE THE ANTHROPOLOGICAL SOCIETY OF LONDON ON APRIL 5TH, 1870. LATER PUBLISHED IN 1875.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature