Коментари   

#2 RE: Енергийни центрове в БългарияKamino 2011-08-01 15:25

А мен ме грабна пещерата "Вулвата" или "Утробата" и потърсих информация за нея. Много интересно. Счита се, че тази пещера-светилищ е е свързана с изповядването на култа към Великата богиня-майка — веднъж годишно слънчевият лъч прониква в олтара, олицетворявайки свещения й брак със Слънцето.

Пещерата Тангардък кая е образувана в обособен карстов скален масив, недалеч от хребета на рида Илиница. Скалите са кредни варовици, подложени на силното влияние на ендогенните сили (тектонски движения). Процесите на физическо и химическо изветряне са довели до образуването на входна част – уширена тектонска цепнатина, в основата на която има няколко малки тераси. По-късно, по направление на основната тектонска пукнатина е създадена изкуствена галерия с дължина 12 м и средна ширина 1,5 м. В основата на скалата, по направление на цепнатината е изсечен силно наклонен коридор, водещ към входа на пещерата. На нивото на пода на пещерната галерия входният отвор е уширен в основата си и неговото вертикално сечение, гледано отвътре навън има формата на елипса с голям ексцентриситет. Дъното на пещерата е оформено своеобразно с изсичане на малка площадка и очевидно има олтарни функции. Освен това, по средата на галерията има две съседни зони с почти елипсовидно сечение, чийто таван има ясно изразена куполообразни форма. Във фокусите на куполите се регистрира усилване на звука и продължителна реверберация (затихването на звука в закрити помещения, след прекратяване действието на източника на звука). Максимумът на усилването и времето на реверберация са в областта на ниските звукови честоти. Астрономическия т азимут на главната ос на пещерата е А = 15° 08’ 12’’. Анализът на хоризонталния план показва, че главната й ос е по посока на развитие на основните тектонски пукнатини в карстовия масив.

Археоастрономическа интерпретация

Ясно изразената ориентация на главната ос на пещерата по направление на главния меридиан (север-юг), както и свойството на входния отвор да се проектира максимално по дължината на галерията по пладне, дава основание да се търси астрономически смисъл в геометричните размери, ориентация и морфология, изразени в основните й пространствени характеристики. В тази връзка, освен точното географско положение на пещерата "Тангардък кая", е необходимо да се знаят конкретните азимути на най-значимите астрономически явления на съответната географска ширина на обекта. Това е важно най-вече за изгревите, кулминациите и залезите на Слънцето и Луната. С астрономическит е ориентири са свързани най-значимите природни явления, от които зависи целия живот на човека, а следователно и всички определящи признаци на материалната и духовна култура на древното население. От пещерата Тангардък кая наблюдателите на небесната сфера в древността не са имали възможност да проследяват изгревите и залезите на ярките светила (Слънцето, Луната, ярки планети и звезди), поради ограничената видимост на линията на местния хоризонт. Възползвайки се от природната ориентация на тектонската пукнатина, те са позиционирали главната ос на пещерата почти в равнината на главния меридиан. Това е било свързано както с търсенето на преднамерена ориентация, така и с желанието на древните строители да вървят по линията на най-малкото съпротивление на средата. С така получения изкуствен обем, наблюдателят е могъл да отбелязва моментите на горна кулминация на светилата, а максималната дължина на проекцията на осветения входен отвор е отбелязвала моментите на пладне при ежедневните кулминации на Слънцето. Изследвайки астрономическит е обстоятелства на тези кулминации, се забелязва фактът, че проекциите на лятното Слънце са къси и се движат в привходната част на пещерата. Дългите проекции могат да се реализират само когато Слънцето има отрицателни деклинации, което се получава през зимния сезон. Като се използват данните от Постоянната част на Астрономическия календар, се изчислява максималната височина на Слънцето по време на неговата горна и долна кулминация. В точката на лятното слънцестоене (където деклинацията δ на Слънцето е максимална и е равна на наклона на еклиптиката ε) е изпълнено равенството hmax = 90 - φ + ε. За съвременната епоха, за която ε = 23° 26’ 24", отстоянието на проекцията на входа от основата на олтара е 10,60 м. При кулминацията на Слънцето по време на зимното слънцестоене, деклинацията δ е отрицателна и максимална, равна на - ε. Изпълнява се равенството hmin = 90 - φ - ε и отстоянието на проекцията на входа от основата на олтара е 1,10 м. Тъй като астрономическия т азимут А на главната ос на пещерата е приблизително 15°, това означава, че височината на Слънцето ще се намали с още 1°. Следователно, проекцията ще се доближи до основата на олтара с 0,25 м. При "високото" Слънце през лятото се проектира високия външен контур на входа на пещерата. Обратно, "ниското" Слънце проектира ниския, вътрешен контур на входа на пещерата. Наклонът на еклиптиката намалява с течение на времето и това означава, че в миналото височината на Слънцето, по пладне, по време на зимното слънцестоене ще става все по-малка и светлината от проекцията на входа ще достига все по-близо до олтара. Например, в периода между 2000 г. пр. Хр. и 1000 г. пр. Хр. проекцията на входния отвор е достигала до 0,4 м от основата на олтара. На Табл. 1 е представена промяната на наклона на еклиптиката от 4000 г. пр. Хр. до 0 г. пр. Хр. и височината на Слънцето по пладне, в момента на зимното слънцестоене. Резултатите от тези изследвания показват, че тази пещера-светилищ е може да се свърже с изповядването на култа към Великата богиня-майка — веднъж годишно слънчевият лъч прониква в олтара, олицетворявайки свещения й брак със Слънцето (Фол В., 2000). Освен това, светилището Тангардък кая би могло да служи като инструмент за определяне на продължителност та на годината и нейното начало с достатъчна точност. Системното наблюдение на положенията на входните проекции на Слънцето по време на ежедневните кулминации позволява да се броят дните между зимното и лятното слънцестоене. Тази процедура би улеснила много създаването и използването на примитивен календар и измерването на времето с единици, по-големи от денонощие, свързано с икономическите, религиозни и битови изисквания на социума в тази епоха.

Автори: Алексей Стоев, Пенка Мъглова

rock-cut.thracians.org/bg/s_m_tangardak.php
+1 #1 Още малко по тематаMerichka 2011-08-01 13:14
Край Старозагорските минерални бани се намира местността Богородична стъпка. Мястото се счита за свято и хората вярват, че като го посетят ще се излекуват от болести. Тук в древността най-вероятно се е намирало езическо светилище, в което са се извършвали жертвоприношени я. За това свидетелства запазеният саркофаг от 2 - 3 век.
В скалата има вдлъбнатина, наподобяваща човешка стъпка, която и в най-горещите летни дни е пълна с вода. Според легенда, предавана през вековете, край скалата са минали римляни, които измъчвали християнин. Той мъжествено издържал на мъките и униженията. На небето блеснала гръмотевица и се явила Света Богородица. Трогната от вярата му, тя се спуснала с младенеца на ръце и стъпила върху скалата. В коритото, което се образувало, тя изкъпала малкия Исус.
По инициатива на местен жител и с помощта на дарители днес е построен малък параклис "Рождество Богородично". Там идват хора от цялата страна, за да се молят за здраве. Твърди се, че над скалата има силно енергийно поле и Богородична стъпка се сравнява с друга известна местност в България - Кръстова гора.
Та и аз припках като коза дотам. Обаче точно под тази каменна "шарапана" има един процеп. И ако човек е праведен, ще може да го преодолее, излизайки на "стъпката", нямах обаче много време, а и трябваше да чакам за реда си - така и не тръгнах да държа теста :-). Другото по-интерсно е, че съм се заредила позитивно при посещението си и на Кръстова гора преди години, откъдето може да кача снимки...
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature