Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Възползвайте се от удобната онлайн консултация

Запишете си час днес! 

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Основни черти на добрия консултант

Профилактика и терапия

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

Праисторическият човек, в различните етапи на неговото развитие, ни е познат чрез паметници и инструменти, които са достигнали до нас и чрез останките от начина на мислене, оцелели в нашите собствени обноски и навици. В известен смисъл той е още наш съвременик. Все още има живеещи хора, които стоят много близо до примитивния човек, които приемаме като техни наследници или представители. Тези хора наричаме диваци или полудиваци. Сравнението между психологията на примитивните народи и психологията на невротиците показва редица общи неща и хвърля нова светлина върху родствените факти за двете науки. Поради външни и вътрешни причини за тези сравнения са избрани аборигените от Австралия, които са били описани от антрополозите като най- отдалечения и нисш етап. Австралийските аборигени не строят къщи или постоянни убежища, не обработват земята, не гледат домашни животни с изключение на кучета. Те се изхранват с всякакви видове животни, които ловят, и от корените на растения, които изкопават. Обществените дела не се решават от царе или главатари, а от съвета на старейшините. 

Със сигурност не можем да очакваме, че сексуалният им живот би бил морален в нашия смисъл, но поставят пред себе си намерението за избягване на кръвосмесителни сексуални отношения. Според Фройд мястото на липсващите религиозни и социални институции при австралийците се заема от системата на тотемизма. Всеки род и клан си има свой тотем. Той по принцип е животно, но може да е и растение или природна сила (дъжд, вода и т.н.) .

Тотемът е праотец, дух пазител и помощник на рода, който изпраща предзнаменования и въпреки че по принцип е опасен, той познава и закриля “поданиците” си. Те от своя страна организират празници в негова чест, при които се имитират неговите движения и особености. Тотемът може да се наследява по майчина и по бащина линия. Той  не се свързва с определена местност или среда, свързаните чрез него могат да живеят изолирани един от друг, както и в мирно съжителство с почитателите на други тотеми. Където се простира влиянието на тотема, е закон членовете на един и същи тотем да не влизат по между си в сексуални или брачни отношения. Това се нарича екзогамия, институция, отнесена към тотемизма.

Екзогамията забранява на мъжа сексуални взаимоотношения с всички жени от неговия собствен клан (известен брой жени, които не са негови роднини), като ги приема като кръвни родственици. Ролята на тотема като на родоначалник се възприема много сериозно. Всички, които принадлежът към един тотем, са кръвни роднини. Те образуват едно голямо семейство, в което и най-отдалечената степен на кръвно родство се гледа като препятствие за сексуално общуване.
  

Диваците изпитват силен ужас от кръвосмешение или са във висша степен чувствителни на тази тема и съчетават това с една особеност - заместването на реалното кръвно роднинство с тотемното родство. Австралийските обичаи позволяват случаи, в известни социални ситуации, при някои празници, да се нарушават съпружеските права на мъжа върху жената, това означава, че предотвратяването на кръвосмешението е много несигурно.
   

Термините, които използвали, за да се изразят различните степени на кръвно родство означават отношение между индивид и група. Така човек използва понятието "баща" не само за своя кръвен баща, а и за всички останали, които би могло да са го създали. Тези понятия на роднинство, чрез които двама австралиици се отнасят един към друг, не винаги показват някакво кръвно роднинство: те представят повече социални, отколкото физически отношения.

Малко са племената в Австралия, в които тотемната бариера е единствената забрана. Много от тях се подразделят в две групи, познати като брачни класове или "фратрии". Всяка фратрия е разделена на две субфратрии, които са междинни между фратриите и тотемните кланове.

Историческото съотношение между брачните класове и тотемните класове е неизвестно. Тези комбинации са насочени към същата цел, както тотемната екзогамия. Ако тотемната екзогамия създава впечатление за съществуването на свещен ред с неизвестен произход/обичай/, сложната институция на брачните групи по скоро са резултат на преднамерено законодателство, което може да се е заело да предотвратява кръвосмешението, тъи като въздействието на тотема било западнало. Тотемната система е основата на всички други социални задължения и морални ограничения на племето, а значението фратриите изобщо не се простира отвъд регулацията на брачния избор.

Системата на брачните групи в най- ранното си развитие дава усилие за предотвратяването на натурално и групово кръвосмешение и за забраняване на брака между още по-отдалечени роднини или групи. В това тя наподобява католичесната църква. Австралийците, както и други диви народи проявяват голяма загриженост за предотвратяването на кръвосмешението. Те изпитват голяма чувствителност към него и имат нужда от по-пълно предпазване, защото са изложени на голяма съблазан към него.

Ужасът от кръвосмешението  не е убедително обяснение за изграждането на институциите, които са насочени  принципно срещу груповото кръвосмешение. Тук трябва да прибавим и обичаите, които регулират отношенията на индивидите с техните най-близки роднини, обичаи, отстоявани с религиозна строгост. Тези обичаи са били наричени "избягвания" и са се разпространявали далеч отвъд тотемните племена от Австралия.  Забраните от този вид ръководят общуването на момчето с неговата майка, на момичето с неговия баща, на мъжа с неговата тъща и т.н.

На Леперсовия остров, когато момче достигне зряла възраст, то не живее повече в къщи, а се премества в "общата къща". Той може да ходи до бащиния си дом, за да поиска храна, но ако неговите сестри са си в къщи, трябва да си отиде преди ядене; ако сестрите ги няма може да седне близо до вратата и да се храни. Ако брат и сестра се срещнат на открито, тя трябва да избяга и да се скрие. Това въздържане започва с церемониите през пубертета и се поддържа през целия живот. Сдържаността между сина и неговата майка е много по голяма от нейна страна и се увеличава с  порастване на момчето.

Подобни са обичаите и в Нова Каледония. Отношението между брат и сестра е ограничено и ако случайно се срещнат на пътя, сестрата се хвърля в храстите и той преминава, без да обръща главата си. Туземките от Газелския полуостров в Нова Британия не разговарят с братята си преди да се омъжат; тя не изговаря неговото име, а го нарича с други думи. В Нови Макленбург под подобни забрани са не само братята и сестрите, но и братовчедите от един род. Те не могат нито да се доближават един до друг, нито да се ръкуват, но могат да говорят помежду си на няколко крачки разстояние. Кръвосмешението със сестра се наказва със смърт чрез обесване.

На Фиджи тези забрани са много строги и засягат не само кръвните сестри, но и сестрите по племе. Сред Батите от Суматра правилата за избягване важат за всички близки и роднини. Според техните правила бащата никога не може да бъде сам в дома на дъщеря си, нито майката със своя син. Считало се за шокиращо, ако брат придружи сестра си до вечерна забава. Поддържането на много от тези правила е необходимо, защото този народ приема като нещо естествено уединената среща между мъж и жена да доведе до интимност между тях.

При племето Баронго от Делагоа Бей в Южна Африка строгите правила засягат отношенията на мъжа с неговата снаха (жената на брата на неговата жена). Той не яде с нея от една чиния, не влиза в нейната колиба, говори за ния със смущение, избягва я и я поздравява с треперещ глас.  Сред А-камбите от британска източна Африка момичето отбягва баща си  във възрастта между побертета и своето омъжване. След своето омъжване тя не отбягва баща си при всеки случай.

В Автралия, а също в Меланезия, Полинезия и негърските племена от Африка, навсякъде, където са открити следите от тотеизма и класификаторната система на родство и вероятно на други места, доста разпространено е ограниченото общуване на мъжа с неговата тъща. Сред меланезийците от Банковите острови правилата на избягване са много строги. Мъжът няма право да мине близо до майката на своята жена, нито тя минава близо до него. Те могат да говорят един с друг само от разстояние и не могат да споменават името на другия.

На Соломоновите острови  правилата стават още по строги. След брака си мъжът няма право нито да вижда, нито да поздрави своята тъща, нито да разговаря с нея. Сред източните Банту също е ограничено общуването на мъжа с неговата тъща. И тук нямат право да произнасят собственото име един други му. Общуването между двама им е вазможно , само ако бъде осъществявано чрез трета страна или чрез викане един на друг от далеко през някакво препядствие помежду им.

Племето Басога край Нил изпитват такъв ужас от кръвосмешението, че го наказват дори ако това се случи сред домашните им животни. Целта и значението на другите избягвания между близки и роднини се отнасят като универсални защитни мерки срещу кръвосмешение, докато забраната, ограничаваща общуването на мъжа с неговата тъща, получава друга интерпретация в някои области. Fison изтъква, че според известните системи на брачни класове бракът между мъж и неговата тъща е теоретически възможен, поради което е необходима специална гаранция за предотвратяване на тази възможност. Според Tylor, отношението, показано от тъщата към зетя е Форма на пренебрегване или незачитане от семейството на съпругата, докато се роди първото дете.

Отношението между зет и тъща не е продължило да бъде предмет на правила за избягване в социалната система на белите народи от Европа и Америка. Но несъмнено много спорове и неприятности биха се разрешили, ако правилото още съществуваше като обичай. Несъмнено в психологическото отношение на тъщата към зета има нещо, което поражда враждебност между тях и прави трудно тяхното съжителство. Но фактът, че в цивилизованите общества те са предмет на шеги е доказателство, че емоционалното отношение включва вплетени остро контрастиращи компоненти. Това отношение е "амбивалентно" единство, съставено от импулсите на конфликтна привързаност и враждебност.

Тези импулси са очевидни: тъщата да си запази доминиращата позиция вурху дъщеря си, а мъжът да не позволи да бъде командванот от някой, който налага волята си върху друг, ревност към майката на съпругата и нежеланието да позволи нещо да се намеси в илюзорната свръх оценка, появила се от сексуалните му усещания. Преждевременият край в брачните отношения на жената я заплашва от опаснодтта да остане незадоволена. Поставяики се на мястото на своите деца и идентифицирайки се с тях, майката, която вече е възрастна, се запазва. Майчината чувствена идентификация с нейната дъщеря може да отиде толкова далеч, че тя да се поддаде на любов с мъжа, който дъщеря й обича. И в много случаи душевните борби срещу тази емоционална ситуация, довежда до някои форми на невротични разстройства. Много често тъщата е обект на импулса да пропадне по този начин в любовта и тази подбуда се прибавя към вълнението на конфликтните сили в нейната душа.

Отношението на мъжа към неговата тъща също е усложнено от подобни подбуди, но с друг източник. Обикновено той предпочита като обект на своята любов майка си и сестрите си, но всичко в него се бори срещу това. Отхвърлянето на тази подбуда в него се улеснява от факта, че тъща му е само една съвременна фигура за него : за нея липсва постоянна картина, защото не я е познавал през целия си живот. Тук може и да се появи жилка на раздразнителност и недоброжелателност, насочваща ни към подозрението, че тази жена му предлага съблазам за кръвосмешение.

Обяснението, което възприемаме за тези стриктно прилагани избягвания сред примитивните народи, е предложено от Fison, който ги разглежда като допълнителна защита срещу възможно кръвосмешение. Това обяснение е напълно в сила и за всички избягвания между кръвни и племенни роднини. Единствена разлика би била, че при кръвните роднини възможността за кръвосмешение може би се осъзнава, докато при отношенията на мъжа с неговата тъща възможността за кръвосмешение  не се осъзнава.

Ужасът от кръвосмешението, проявяван от диваците, е бил изучаван дълго и е необходимо да се интерпретира допълнително. Фройд добавя факта, че съществува една инфантилна особеност и че тя разкрива поразително съответствие с душевния живот на невротичните пациенти. Вече са познати и начините, чрез които момчето се освобождава  от кръвосмесителното привличане, когато порасне. От друга страна, невротикът показва някои степени на психичен инфантилизъм. Той или не успява да се отърве от психосексуалните състояния в неговото детство, или се е върнал към тях. Това разтълкуване на значението на кръвосмешението за неврозата се приема с всеобщ скептицизъм от нормалните хора. Това отхвърляне е продукт на отвръщението, което човек чувства заради своите ранни кръвосмесителни желания, които вече са овладени чрез подтискане.

Коментари   

#6 RE: Древните корени на ужаса от кръвосмешениеKamino 2012-06-15 14:37
Един интересен цитат от книгата "Мотиви на избавлението във вълшебните приказки", на г-жа Мари-Луиз фон Франц, ученичка на Юнг и юнгиански аналитик:

„Израстването на Аза е една от типичните черти на човешкото същество...Факт орът израстване на Аза може да действа чрез възхищение и подражание. Ако проучвате примитивните общества, ще наблюдавате същото явление в друга форма, защото при тях само кралят, вождът или лечителят имат качеството индивидуалност. Ако в едно примитивно общество се извърши престъпление, може да се установи извършителят, но вината да се хвърли върху друг човек, който ще приеме наказанието. Това, разбира се е тревожело мисионерите! Психологическот о обяснение е, че извършеното престъпление трябва да бъде наказано, но не винаги истинския виновник понася наказанието – и това е съвсем в реда на нещата [за тях]. Така, ако бял човек нарани чувствата на някой от черните слуги, прислужникът може да се обеси с идеята, че по този начин ще шокира господаря си. Това, че човекът умира не е важно, важен е предизвикания шок в другия. Азът е толкова слаб, че индивидът не е важен; главното е отмъщението. Може да се каже, че един пациент със слаб Аз е в същото положение...”

От казаното тук от госпожа Мари-Луиз фон Франц става ясно колко е трудно тези хора да бъдат накарани да учат, да се образоват, да работят дори и в държави със стабилна социална политика като Австралия и Канада. След като човек се ражда и пребивава в среда, в която развитието на индивидуалност е умишлено подтиснато, защото само вождовете и шаманите имат такава, то как изобщо ще можем да очакваме да имаме самостоятелен индивид със самостоятелно мислене и с амбиции за развитие, както на Аза, така и в обществото. Изглежда този тънък психологически момент се използва успешно и в много секти – пречупване или премахване на Аза, размиване границите на индивидуалностт а, а от там и поставяне на членовете на сектата в пълна зависимост. Включително и християнската религия го прави, ако трябва да бъда обективна, както и всяка друга официална религия.
#5 RE: Древните корени на ужаса от кръвосмешениеKamino 2012-05-09 12:06
Надявам се да бъда разбрана добре, какво намеквам. Уточнявам, защото, когато кажа нещо тактично и деликатно, дебелокожите не ме разбират, а когато го кажа директно и прямо - остават обидени.

Мисълта ми е че се правят научни разработки под формата на книги, 7 изкуство под формата на филми, различни други културни мероприятия, като парите спечелени от тиражи, "касовост" на филмите и т.н. отиват в джоба на други хора, а не на племето, за чийто живот четем или гледаме.

На мен лично би ми било срамно да отида да живея при аборигените, да си напиша научния труд, дипломната работа и каквото е там, да си хвана шапката, да си спечеля парите, пък племето, което ме е направило известна и бога "кучета го яли".

Ако бях вожд на такова племе щях да издам забранителна заповед да се отразява живота на племето, за хора, които идват, за да забогатяват от това, а моето племе продължава да тъне в мизерия. И ще разреша да отразяват живота ни само такива, които подпишат договор с племето, че финансите събрани от съответното мероприятие ще се върнат при племето, като за посдредника (писател, режисьор, сценарист, антрополог и др.) ще има някакъв процент за свършената работа.

Но, за да се случи това вожда на племето трява да е образован, както разбирате. :-)
#4 RE: Древните корени на ужаса от кръвосмешениеKamino 2012-05-09 11:02
Значи във връзка с тази статия за аборигените в Австралия, както и за всяко коренно население някъде по света. Подхода трябва да бъде действително към образование, социализация, редовни медицински грижи и контрол на заболеваемостта и всички социални дейности, които са необходими за това един човек, да живее действително като човек, а не като животно. Защото тези хора живеят крайно зле, както се вижда дори и в много социални (без да са социалистически ) държави като Австралия и дори Канада.

Въпроса за запазването на техните традиции, култура и духовност е също много важен. Тези неща трябва да се запазят! Но безспорен факт, е че те могат да се съхранят единствено чрез финансиране. Не чрез оставяне на тези хора да тънат в мизерия и разни любопитковци било научни работници (антрополози и др.), или просто хора, които се чудят какво да правят и решават да поживеят известно време при "аборигените".

За запазването на тези културни традиции са нужни музеи, културни програми, издаване на книги проследяващи живота на дадено коренно население, заснемане на филми, организиране на танцови и ритуални фестивали, на които да бъдат представени техните духовни вярвания и множество други подобни мероприятия. Като средствата събрани от всичко това е правилно да се връщат обратно при съответното племе. Като се упражнява контрол, как вождовете и старейшините се разпореждат със средствата. Алчността на вождовете било в цивилизована Франция или "аборигения" :-) е добре известна. :sigh:

Моето мнение е, че всички племена представляващи някакво коренно население трябва да бъдат богати племена и образовани до колкото е възможно. Това е единствения начин тяхната култура, духовност и традиции да бъдат запазени.
#3 RE: Древните корени на ужаса от кръвосмешениеnomad 2012-05-08 09:20
http://oshte-info.de-zorata.de/oshte.info/004/08/1408/02.htm

Прочетох статията...като видях какви неща се правят за австралийския абориген ми се прииска да съм абориген в Австралия.

Цитат:
Така например формулярите за кандидатстване за работа в държавни учреждения и институции съдържат отделна графа за кандидати от аборигенски произход и при равни други условия именно аборигенският кандидат бива назначен. Съществуват редица обществени и държавни организации и институции, чието единствено предназначение е да съдействат на хора от аборигенски произход в областта на образованието, здравеопазването, социалното подпомагане и пр. Хора от аборигенски произход се приемат с предимство в австралийските ВУЗ-ове. В доста австралийски университети има специални катедри по въпросите на аборигенското население. Такива катедри се ползват със значителна неприкосновеност.
Обаче мангала си остава мангал! И с нашите цигани е същото, дава им се възможност да учат и да работят, те си я карат по тяхната. Професор Чирков е от цигански произход. Ето какво прави образованието и интелекта - един от най-добрите сърдечни хирурзи в света.
#2 RE: Древните корени на ужаса от кръвосмешениеKamino 2012-05-07 09:13
Интересен въпрос поставяте Max.

Аз обаче твърдя, че в днешното цивилизовано общество съществуват строги, морални и етични закони. Които са изградени въз основа на официалните религии и тяхната интелигентност. А също и върху обществени и социални норми и порядки, които ни правят цивилизовани хора с интелект и култура.

Аз също съм привлечена от примитивизма, но не като начин на живот - това е абсурдно! А като изследовател на този период от човешкото развитие, подобно на Карл Густав Юнг и Фройд, макар и да съм далеч от мисълта да си помисля дори да се сравнявам с тях.

В примитивните общества въпроса за етиката и морала е поставен под голям въпрос. Не в цивилизованите такива. Ето тази статия, която е точно по темата засягаща австралийските аборигени, моята теза доказва своето право.

http://oshte-info.de-zorata.de/oshte.info/004/08/1408/02.htm

В цивилизованите общества не съшествува ужас от кръвосмешение, защото това е строго регламентирано от морала и етиката. Мислите и еротичните фантазии на момчето или момичето по отношение на сексуален акт с близки родствениц има своите обяснения и е регламентирано от Психологията, като етап от психофизичното развитие на човека. То става проблем или заболяване, тогава, когато се предприемат реални действия. Това дължим на развитието на цивилизацията, науката и интелекта. За сравнение примитивния начин на работа на мозъка на аборигена го поставя по-скоро в графа "психични отклонения", отколкото в нормалността.

Благодаря за поздравите от Мексико и за интересния цитат. Мексико е една древна цивилизация с изключително богата култура, знания, които изумяват и до днес учените и строги морални и етични норми. Разбираемо именно те да бъдат разтревожени за прилагането на етика и морал. И до ден днешен в мексиканските сериали можем да видим строги морални норми, уважение към по-възрастните и пр. И въпреки запазването на тези традиции в Мексико те никога не са били нарушаващи човешките права, в частност тези на жените, така както това се случва например в мюсюлманските държави.

Това беше леко отклонение не по темата, продиктувано от симпатиите ми към Латинска Америка и начина, по който са уредени нещата от живота там. :-)
#1 RE: Древните корени на ужаса от кръвосмешениеMax 2012-05-07 06:28
En la sociedad actual no existe ninguna norma regulatoria.
Nadie aplica la ética ni la moral y todos hacen lo que quieren.
Bajo estas premisas creo que todos tenemos un antepasado incestuoso.
Saludos desde México.

***

В днешното общество не съществува регулаторен стандарт.
Никой не прилага етиката и морала и всички правят това, което те искат.
При тези предположения, мисля, че всички имат един прародител кръвосмесител.
Поздрави от Мексико.
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature