http://www.rakovina.net/

Спонтанността в индийския танц не е непознатa. В миналото тя е била нещо естествено, но с минаване на времето се е развила в методологично изкуство с много училища и стриктни възпитаници. Преди повече от 2000 години, Бхарата Муни написал Натя Шастра или науката за драмата, в която се включвало обширно ръководство за свещенния индийски танц. В тази творба, Бхарата Муни казва, че Брама, който е един от най-висшите полубогове в тази вселена още в древността е донесъл цялата наука за натя или танца и драмата на Земята. Изглежда, че Бхарата Муни притежавал ум, който се поглъщал от мистериите, които криело това знание, разкриващо себе си чрез медитация и разсъждение. Неговият вътрешен усет за красотата, съвършения ритъм и благородната украса на движенията изпълнени със символика, в крайна сметка с обема си застрашава съставянето на неговия ръкопис.

Странно е, че и до ден днешен свещенният танц в Индия следва посоката и правилата на Натя Шастрата. Така както в другите свещенни изкуства съществуващи в Индия (например архитектурата), някои предпочитат да виждат идеалните форми или пози, като символи на истината, а други гледат на тях като на съвършенна хармония влизаща в съзвучие с космичния ритъм. Някои училища считат, че когато свещенния танц е правилно изпълняван, божествените същества заобикалящи Всевишния, а също и тези живеещи на райските планети се появяват на сцената в обаза на тези, които изпълняват техните роли. С това свещенният танц става едно с реалността, в смисъл, че спомага за извисяване на човешкото съзнание от земния свят към висшата реалност на съществуване на душата.

Всичко това обаче изисква изключителна дисциплина на тялото, в която се включва контрол на възможностите му за образно изразяване. В Натя Шастрата са описани дест основни пози на тялото, тридесет и шест на ръката, девет на врата и тринадесет на главата. Във всяко от различните училища преподаващи това изкуство щателно са разработили изпълнението на тези основни пози, всяка от които има специфично значение свързано с прецизния език на тялото, способен да разкаже сложни истории пред публика запозната с него. От този, който изпълнява танца задължително се изисква да притежава много точна координация между движението на своите крака, тяло, жестове и поставяне на ръцете, а така също и между главата, очите, челото и врата, които се синхронизират от дискретните звуци на барабан.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature