Редактор-фрийлансър  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова редактор-фрийлансър

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление и коректор

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

Еротичен магазин  

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

shesta rasa.jpg

Имаме всичко 7 коренни раси. Винаги едната предхожда от другата по начина, както бе посочено по-горе относно лемурийците, атлантците и арийците. И всяка коренна раса има физически и духовни качества, които са напълно различни от предхождащите. Но също и във всяка коренна раса трябва да бъдат преминати различни степени. А именно, тези степени са винаги 7 на брой.

В началото на периода, който принадлежи на една коренна раса, главните нейни качества се намират, така да се каже, в едно младенческо състояние; те постепенно стигат до узряване и накрая също до упадък. Чрез това населението на една коренна раса се разделя на 7 подраси. Само че не трябва да си представяме това така, като че една подраса изчезва веднага, когато се развива нова. Всяка една от тях се запазва още може би дълго време, когато наред с нея се развиват други подраси. Така на Земята винаги живеят едни до други населения, които показват различни степени на развитието.

Рудолф Щайнер 

За да не утежняваме изложението на предходните две теми, фактът за подрасите не беше споменат, но тук вече той придобива особена важност.

Петата раса, в която днес се намираме, се състои от 7 периода, наричани още подраси или културни епохи, всяка от които трае по 2160 години, или иначе казано – точно колкото време отнема пролетната равноденствена точка на Слънцето да премине в следващия зодиакален знак. Накратко, ако разгледаме развитието на човечеството през текущата епоха, можем да го представим чрез следните седем подепохи, описани от Щайнер по следния начин:

  1. Древноиндийска културна епоха: 7227 – 5067 г. пр. Хр.;
  2. Древноперсийска културна епоха: 5067 – 2907 г. пр. Хр.;
  3. Египетско-халдейска културна епоха: 2907 – 747 г. пр. Хр.;
  4. Гръко-римска културна епоха: 747 пр.Хр. – 1413 г. сл. Хр.;
  5. Западно-европейска културна епоха 1413 – 3573 г. сл. Хр.;
  6. Шеста (славянска) културна епоха 3573–5733 г. сл. Хр.;
  7. Седма следатлантска културна епоха 5733 – 7893 г. сл. Хр.

Закон е, че всяка нова раса се ражда от точно определена подраса на предходната раса. На този принцип:

– Хиперборейската (втората) раса се е родила от втората подраса на първата раса

– Лемурийската (третата) раса се е родила от третата подраса на втората раса

– Атлантската (четвъртата) раса се е родила от четвъратата подраса на третата раса

– Арийската (петата) раса се е родила от петата подраса на четвъртата раса

– Шестата раса ще се роди от шестата (славянска) подраса на петата раса

– Седмата раса ще се роди от седмата подраса на шестата раса

В този закон се крие важната мисия, която е поставена от Небето на източноевропейските народи и в особено голяма степен на българите.

А сега нека продължим разказа от предходната тема.

Атлантската цивилизация загива от Потопа, а от нейната Пета културна епоха се ражда нашата Пета коренна раса – Арийската. Голяма част от атлантското население не е било способно да се развива по-нататък – не е могло да се нагоди към новите условия, в които навлиза еволюцията. Само една малка група от хора, които са живели в областта на днешна Ирландия, са били връхната точка на развитието на атлантското човечество. Тази малка част от най-еволюирали племена, под водителството Ману, е минала през Европа и е стигнала до Централна Азия, където е сега пустинята Гоби. Там в миналото се е намирало едно голямо езеро, около което се установяват тези племена и народи, които в течение на хиляди години са възпитавани и подготвяни от техния Велик Водач и неговите ученици. Оттам те последователно колонизират различни страни – Индия, Персия, Египет, Халдея, Асирия и Вавилон, Гърция и Рим. И така нареченото велико преселение на народите от Азия в Европа, е последното разделение, което е станало след една голяма катастрофа, която е постигнала страната им, която се превръща в днешната пустиня Гоби.

Тук може да се зададе въпроса:

Какво става с душите, които живеят в расите и народите, които отпадат от еволюцията?

За да се отговори на този въпрос, ще кажа, че според Окултната наука трябва да правим разлика между развитието на една раса и развитието на душата. Никоя душа не е осъдена да остане в известна раса. Една раса може да изостане назад, един народ може да отпадне от развитието, да остане назад в развитието си, но душите са независими от расите и могат да напредват, задминавайки расите.

Щом телата на дадена раса не им дават условия, отговарящи на тяхната степен на развитие, те напускат тази раса и минават в друга, по-напреднала, която им дава условие за развитие и прогрес. Но една душа, която е придобила само дефектите, отрицателните страни на расата си, в която няма никакъв духовен прогрес, се задържа в тази раса по силата на собствената си тежест. Тя ще се преражда още много пъти в тази раса. Такива души упражняват върху тялото на расата едно влияние, което забавя развитието на расата или дори я води към унищожение.

В бъдеще душите, отдадени само на материалния живот и нямащи никакви духовни интереси, ще отпаднат от еволюцията и ще останат в закъснелите с развитието си тела. Те ще бъдат зли и злото ще е изписано както в цялата им фигура, така и в техните изопачени лица. Техните образи ще бъдат израз на най-низките животински инстинкти и страсти.

Така че, в бъдеще няма да се виждат само животни, чиито форми ни напомнят човешките страсти, но ще се виждат също така и хора, въплъщаващи в чертите си инстинктите на злото, които инстинкти в наши дни могат да се прикриват.

Преминавайки през тези културни епохи – индуската, персийската, египетско-халдейската и четвъртата – гръко-латинската, в която именно се явява Христос, човечеството преминава едно развитие на съзнанието, което постепенно става все по-земно. През Атлантския период съзнанието на човечеството, както и физическото му тяло, коренно се е различавало от съвременното човечество.

В течение на следатлантските културни епохи човечеството, със своето съзнание, слиза все по-дълбоко във физическия свят и в четвъртата културна епоха – гръко-латинската – то е слязло най-дълбоко в материята и постепенно изгубва връзката си с Духовния свят. Човек се превръща в земно, материално същество, което е забравило своя духовен произход. У човека вече постепенно се пробужда самосъзнанието и той се чувства като отделно същество със свои лични интереси и желания, докато по-рано той се е чувствал като част от племето или народа. И това личностно същество, със своите интереси и желания, под влияние на тъмните сили развива своя егоизъм и иска да живее само за себе си. Човек постепенно изгубва идеята за Бога и сам се провъзгласява за божество.

След като Ману извел пионерите на атлантската раса до средна Азия, най-после дошло времето човек да започне сам да ръководи своето по-нататъчно развитие. Това е времето, за което е казано алегорично в първа глава на Битие, че Господ шест дена е работил, а на седмия се оттеглил да си почине. Тогава човек е трябвало да се научи на независимост и отговорност за собствените си дела, без да е принуден да слуша заповедите на своя Водач. Човек трябвало да се научи да слуша и да почита заповедите на един Бог, а не на Водачите на народите. Това означава, че трябва сам да взема решение във всеки момент от живота си.

Тогава Ману, наричан в някои свещени текстове „Законодателят“, събрал всички заедно и им произнесъл реч, която Макс Хайндел предава по следния начин:

,Досега вие виждахте онези, които ви водеха, но има Водачи от други степени на величие, по-високо от тях, които вие не виждахте и Които ръководеха всяка ваша несигурна стъпка в еволюцията на съзнанието. Възвисен над всички тия Велики същества стои Невидимият Бог, Който е създал Небето и Земята, върху която вие живеете. Той е, Който е пожелал да ви даде власт над цялата тая Земя, за да се плодите и умножите. Вие трябва да почитате само Този невидим Бог, но да Го почитате в Дух и Истина и да не си правите идоли, нито да употребявате някои подобия, за да си Го представите, понеже Той навсякъде присъства и е над всяко сравнение и уподобяване. Ако вие следвате заповедите Му, Той ще ви благослови изобилно с всичкото добро. Ако се откланяте от Неговите пътища, злото ще ви сполети. Изборът е ваш. Вие сте свободни, но трябва да понесете последствията на собственитеси постъпки.

Ако погледнем цялата Земна епоха, обучението на човека преминава през четири големи етапа. Първо, върху него било действано отвън, без той да съзнава. След това бил поставен под управлението на Божествени Пратеници и Крале, които виждал и чиито заповеди трябвало да изпълнява. После бил учен да изпълнява заповедите на един Бог, Когото не можел да види. Накрая той ще се научи да се издига над заповедите, да стане закон сам за себе си и, побеждавайки себе си, по своя собствена воля да живее в хармония с Реда на Природата, който е Законът на Бога. Четири са също и стъпалата, по които човек се изкачва до Бога. Първо чрез страха той почита Бога,

Когото започнал да чувства, принасяйки Му жертви, за да Го умилостиви, както правят идолопоклонниците. След това той се научава да гледа на Бога като на Дарител на всички неща и да се надява да получи от Него материални облаги тук и сега. Той жертва егоистично, като очаква Бог да му въздаде стократно или за да се избави от надвиснало наказание: мор, война и т.н. После се учи да почита Бога чрез молитви и добър живот, да култивира вяра в едно Небе, където ще бъде възнаграден в бъдеще и да се въздържа от зло, за да избегне едно бъдещо наказание в ада. Най-после той идва до точката, в която може да постъпва справедливо, без ни най-малка мисъл за награда или наказание, а просто защото трябва да се постъпва справедливо. Той обича справедливостта заради самата нея и се стреми да се ръководи в постъпките си от нея, независимо от сегашните облаги или вреди, нито пък за да избегне някои бъдещи страдания.

Ако погледнем исторически, първото стъпало обхваща цялото развитие до втората половина на Атлантида, а второто стъпало е от тогава до идването на Христа. Популярното Християнство представя третото стъпало. Последното стъпало е въпрос на бъдещето, като за момента са единици хората (пионерите на човечеството), които са стъпили здраво на него и ще бъдат основа за новата шеста раса. Те следват езотеричното Християнство и са учениците на Християнските мистични школи.

Гъстата мъгла над Атлантида постепенно преминавала в грамадни количества вода и наводнила този континент, като унищожила по-голямата част от населението му и постиженията на атлантската цивилизация. Мнозина били спасени от осъдения на загиване континент и се скитали из Европа. Монголоидните раси са потомци на онези Атлантски бежанци; а негрите и аборигените с къдрави коси са последните остатъци от Лемурийците.

Първата културна епоха от Арийската Раса е била древноиндийската, като от нея не са останали никакви писмени документи. Тя е била изключително насочена към духовните светове, тъй като тогава са страдали по изгубеното си ясновидство и са търсили начин да си го възстановят. Приемали са физическия свят за илюзия, майа, и не са имали никакъв стремеж да го опознават, завладяват или изучават. Волята Божия, обаче, е била именно хората да опознаят заобикалящия свят и да видят в него откровение на Бога. Този процес е започнал по същество през втората културна епоха – древноперсийската, под ръководството на един Велик Посветен от атлантската епоха – Заратустра (Зороастър). През четвъртата Раса той е бил помощник на Великия Мелхиседек в Атлантида. Пак там негови ученици са били тези две напреднали индивидуалности, които по-късно се явиха като Мойсей и Хермес.

За първата културна епоха е характерно, че един истински йогин следвало да убие в себе си всички чувства и желания и да погаси мислите си, загубвайки всякакво усещане за себе си като отделна личност. Но нашият път вече не е този. Това някога е било полезно, ала днес ние следва да имаме благородни чувства, добродетелни желания и Христов Аз. Поставени сме в нова ситуация и колкото по-бързо се отърсим от старите модели и прекрачим в новите предизвикателства, толкова по-добре. Предстоят ни нови и нови предизвикателства, нови трансформации и метаморфози докато някой ден, след десетки хиляди години станем светли същества като нашите по-големи братя – ангелите.

По-късно, преди 7-8 хилядолетия, Заратустра е предал едно велико учение, в което той говори за великите духовни закони на Вселената и за възвишените духовни Същества. Той е говорил за Духа на Слънцето (Ахура Мазда, т.е. Слънчевата Аура) и за великите духовни Същества, които работят под Негово ръководство. Именно този Дух на Слънцето живя 3 години в тялото на Исус от Назарет и Неговата жертва позволи на човечеството да продължи своето развитие нагоре към Бога.

Заратустра е говорил още за духовните Същества, които са създали както Космоса, така и човеците. Но когато говори за духовните Същества, той ги разделя на две категории – същества на Светлината, под предводителството на Ахура Мазда – бог на Доброто и Любовта; и духове на мрака, водени от Ариман – бог на тъмнината и злото. Тук, разбира се, под „бог“ не се визира Абсолюта – Творецът на Цялото Битие, а Същества, които са преминали през човешката си степен на развитие преди много милиони години и са достигнали една много по-висша фаза на развитие.

Тези две категории работят в цялата Вселена едни срещу други, а човекът е вплетен между тях и от неговата свободна воля зависи коя от двете групи ще победи. Битието на човека е изградено от космичната дейност на тези два вида същества. Ахура Мазда и Ариман работят един срещу друг и тяхната дейност се отразява и в човешката душа. Понеже тези сили се борят помежду си, затова и в човешката душа има борба – тя е отражение на космичния живот.

Когато се говори за добро и за зло в това учение, с това се подразбира от една страна превъзходните полезни действия, а от друга страна – вредните действия, които стоят едни срещу други в космоса и които се проявяват също и в човека. И за разлика от древните индийци, последователите на Заратустра, наричани още маздеисти (от Ахура Мазда), вече не виждали в заобикалящата ги среда илюзия, а свят, който трябва да бъде завладян и изпълнен със силата на Доброто. Те, както и всички следващи езотерични школи на Бялото Братство, считали като своя мисия да превърнат злото в Добро и по този начин да допринесат за Всемирното благо. Влад Пашов пише:

„Зороастър е онзи, който е бил във връзка с Духа на Слънцето. Под негово ръководство са излезли онези преселници от Атлантида, които са минали през северните брегове на Европа. Той заедно със своя Велик Учител, когото ние познаваме като Мелхиседек, ги завежда в Централна Азия и той става Учител и Ръководител на културите на Петата раса в Африка, Азия и Европа. Неговият Велик Учител, Великият Слънчев Посветен, се изтегля в потайни центрове във вътрешността на Азия. Той е посветил седемте велики Риши на Индия. Той посветил и Зороастър още в Атлантида по особен начин. Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен начин. Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което, за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност, е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка.

Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам. При тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде нещо много велико, което послужи като изходна база за развитието на еврейския народ. Той му предаде импулса на Слънчевия Дух, предаде му учението и Мъдростта на Слънчевия Дух. Това е показано в Библията с това, че той посрещна Авраам с хляб и вино. А хлябът и виното са символ на Божественото учение. Същият символ имаме употребен при Христа при тайната вечеря, когато даде на учениците Си хляб и вино и им каза: Яжте, това е Моята плът и Моята кръв, т.е. Моето учение и Моята Любов.

Когато Великият Слънчев Дух трябваше да слезе на Земята да спре инволюционния процес и да даде импулса на възхода, Зороастър се преражда в Палестина като Исус от Назарет, за да подготви тялото, което да послужи като проводник на Великото Космично Слово, което трябваше да слезе на Земята. Заедно с него се преражда и неговият любим ученик от Атлантида, Учителят на Египет, Хермес. След Голготската мистерия Исус възглавява онзи езотеричен център, от който изхождат всички импулси за развиване на петата културна епоха на Бялата раса, която се развива в страните на Западна Европа, а Хермес е неговият пръв помощник.

Така че, Зороастър заедно със своите ученици внася всичката Мъдрост, както в древния, така и в съвременния свят. А тази Мъдрост е Мъдростта на Великия Дух на Слънцето, на Космичното Слово, за което Йоан казва, че станало плът и се вселило между нас. От него са получавали Светлината си, импулсите и Мъдростта всички, които са се явявали като външни представители на онова велико Братство, за което Учителят казва, че е носител на всяка култура.

И сега, когато западно-европейската култура е към своя край и на изток се зазорява новата културна епоха, шестата по реда си, която се заражда между славяните, Зороастър е пак въплътен, за да послужи като посредник на Космичното Слово, на Слънчевия Дух, да се изяви и да даде импулс за развитието на новата култура, от която ще се роди Шестата раса.

* * *

Начело на Третата културна епоха стои споменатият по-горе Велик Посветен Хермес Трисмегист (трижди велик). Наречен е така, защото е притежавал тайните на трите свята – физически, духовен и Божествен. Той е живял около 3000 години преди новата ера в древен Египет и стои в основата на цялата западна езотерична традиция.

Светлината, която Хермес запали в Египет, озари целия древен свят. При него идваха да се учат от всички краища на света. И след като преминаваха през курса на учението, през изпитанията и Посвещението, те отнасяха Вечната Светлина в своите страни, където основаваха храмове на мистериите, в които събираха ученици и им предаваха Мъдростта в светлината, която бяха получили от Хермес. Там бяха учили Орфей, Питагор, Херодот, Платон и много от гръцките философи. Там е учил и Мойсей; от там получиха Мъдростта си и александрийците, даже и халдейците, макар че в Халдея (по-точно във Вавилон) беше прероден около 600-550г. пр. Хр. Заратустра като Учителя Заратус.

От Египет Светлината премина в Гърция, оттам в Рим, откъдето проникна в Западна Европа.

И където се занасяше тази Светлина, се зараждаше култура и се развиваше наука, философия и изкуство, защото всичко расте и се развива под влиянието на Светлината. Тази Светлина се носи от представителите на онова Братство, за което Учителя казва, че пътува в света и носи културата.

Под влияние на този импулс се зароди и четвъртата културна епоха – гръко-римската, през която Истината беше изнесена под философска форма. Задачата на философията е била да изведе душата от страстите и чувствата, и да я потопи в света на чистата мисъл. Най-виден представител на това течение бе Платон. Учителя дори казва, че след него никой не е казал нищо ново във философията. През тази епоха дойде и Божият Син и се зароди християнството, което очерта облика на цялото бъдещо човечество.

По времето на Хермес като част от импулса на Бялото Братство се явява и Кришна като обновител на брахманизма, както е даден във Ведите, Свещените книги на индусите дадени от седемте Велики Риши.

Кришна, изявявайки себе си пред своя любим ученик, е дал Словото на Ведите, което Ману предал на Светите Риши. Кришна не тълкува Ведите, но дава ново учение, което разкрива вътрешния смисъл на учението, дадено във Ведите. В своето учение той дава пътя, по който човек може да достигне съвършенство и да се слее с Бога. И затова за този, който върви в пътя на съвършенството, Ведите вече не са необходими. Затова във втория разговор, 46 стих, Кришна казва:

„Ведите са толкова полезни за просветения брахман, колкото една щерна посред място заляно с вода.“

Това не значи, че той отрича Ведите, той не ги отрича, но дава ново учение, което допълва Ведите.

В Бхагават Гита, което преведено значи Божествена песен, Кришна в разговор със своя любим ученик Аржуна, изнася своето учение за пътищата, чрез които ученикът може да достигне съвършенство. Между другото той се представя пред Аржуна като въплътения Бог, като творческо Слово, като Логоса, Който е Създател на цялата Вселена с всички същества в нея и Който ръководи развитието на всички същества в пътя на тяхната еволюция. В разговорите той също така изнася учението за Абсолютния, Непроявения Бог, Когото нарича с името ТО.

В действителност Кришна е бил един от пратениците на Христос и в него действително частично е бил въплътен Христовия Дух, както и в Хермес, в Заратустра, в Мойсей и т.н., но в никой от тях в онази пълнота преди 2000 години, която бе предвидено да се случи само веднъж в цялото Земно развитие и никога няма да се повтори.

Приблизително тринадесет века преди Христа в Тракия се ражда и един друг Велик Посветен, за да даде духовен импулс на жителите на Балканския полуостров и оттам на цяла Европа. Познат е като Орфей, и заедно със Заратустра, Хермес, Мойсей и други Учители на човечеството, в предишни животи е бил служител в храма на Слънцето в древна Атлантида. На Балканския полуостров от незапомнени времена са съществували храмове на мистериите, които са имали центъра си в Рило-Родопския масив с център Мусала.

И Орфей, раждайки се в Тракия, е бил заквасен с тази Мъдрост, която излизала от скритите светилища, разпръснати из Рило-Родопския масив. Още от малък е бил привлечен от Мъдростта, която е скрита в цялата природа – привличала го е тайната, която е скрита зад видимите неща. Той е бил поетична и музикална натура, която изливала в музика и поезия мисълта си. Затова легендите говорят, че и зверовете в планината се спирали да слушат неговата вълшебна музика.

Орфей е роден в Тракия от царски род и се отличавал с чудесна, пленителна външност. Тогава той е носил друго име, което преданието не ни предава. Внезапно той изчезва от Тракия, като отива в Самотраки, оттам в Египет, воден от жаждата за придобиване на Мъдрост и знание. След като изучил тайните на египетските мистерии, след 20 години той се връща в Тракия с името на Посветен в тайните, което си извоювал след като преминал през всички изпитания и Посвещения и което име му беше дадено от Учителите му като знак за мисията, която му предстоеше. Тогава той се нарича вече Орфей или Арфа – финикийска дума, съставена от сричките аур – светлина, и орофае – лекуване, което означава: онзи, който лекува със Светлина.

Преди смъртта си той казва на своя любим ученик:

„От Любов аз се облякох в ленена дреха, обричайки се на Великото Посвещение и на аскетически живот. От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука. От Любов преминах през пещерите на Самотраки, през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет. Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера на боговете. Земята разтвори пред мен пропастта си, небето – блестящите си храмове. Аз изтръгнах скритата под мумиите наука. Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си. Те имаха само тези богове. Аз имах за свой бог Любовта. Вдъхновен от него аз говорих, пях и победих. Благодарение на него аз усвоих Словото на Хермес и Словото на Заратустра.“

Последният от предхристиянските мистици, на които бих искал да се спра, е Буда. За него Щайнер казва:

„Животът на Гаутама Буда на Земята означава нещо, ако той знае, че един човек трябва да е минал през множество прераждания, докато стане един Буда. Будистът знае, че след като Буда е достигнал степента Буда, той вече няма нужда да идва отново на Земята в тяло от плът. В Кристиания аз обърнах вниманието върху мисията на Гаутама Буда. Показах как тази душа има да решава една особена задача на планетата Марс. Буда е преминал на Земята предварителната степен, за да може да играе между Марсовите хора една роля, подобна на тази, която Христос игра на Земята. Не чрез един вид Мистерия на Голгота, не преминавайки през смъртта, защото Марсовите човеци имат условия на живот, различни от тези на Земните хора.“

„Окултиста му е ясно: Вярата на будистите, че Гаутама Буда вече няма нужда да се връща отново на Земята в тяло и плът, си има своето дълбоко основание.“

„Буда беше един предшественик, принадлежащ към една по-висша Йерархия, изпратен долу с Венерините човеци, така че с право може да се говори за една мисия на Буда като подготовка за Христос.“

Буда е част от един мощен импулс, който около 5-6 век пр. Хр. изпрати сред различни народи адепти на Бялото Братство:

  • Данаил, Йеремия и Йезекиил в Юдея;
  • Буда в Индия;
  • Питагор и Платон в Гърция;
  • Нума Помпилий в Рим

След като съвсем накратко бяха разгледани основните течения от предхристиянските времена, в следващата тема ще разгледам по-подробно на най-важното от тях, свързано с настоящата тема.

 

https://istina.bg

 

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature