Редактор-фрийлансър  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова редактор-фрийлансър

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление и коректор

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

Еротичен магазин  

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

duh.jpg

Да започнем с бита, който е един и същ и при хората, и при джиновете. Още тук трябва да подчертаем, че „Хиляда и една нощ“ отразява предимно градския средновековен (в много отношения все още запазен до днес) бит.

Позицията на разказвача към традиционния за голяма част от древните араби номадски начин на живот е определено отрицателна, а самите бедуини, с малки изключения, са представени като некултурни и безпричинно зли крайпътни разбойници.

Много рядко се проявяват образи на селяни фелахи, обикновено глупави и наивни хорица, макар че отношението към ограбващите ги земевладелци и властимащи е също негативно. Бедуините и селяните са образи от миналото, от онзи бит, който си отива.

Макар и запазени, патриархалните родови връзки постепенно отстъпват на индивидуалната личност, която предвид на благосъстоянието й вече може да играе собствена роля извън традиционните кръвни връзки на семейството, рода и племето.

Основното действие в тези условно битови приказки се разгръща в рамките на дома, където все още господстват патриархалните нрави, нерядко разчупвани от поведението на самите герои.

Една вдовица, колкото и да е умна или властна, може да дава на синовете си само нравствени съвети, произтичащи от жизнения й опит, но няма правото да командва, дори тези синове да са разсипници на богатото бащино наследство.

Тя е принудена по силата на традицията да се съобразява с приумиците, глупостите и капризите им, особено на най-големия син, който, дори да е малолетен, става след смъртта на баща си „глава“ на семейството с неограничени пълномощия. И все пак в крайна сметка тя е тази, която жертва всичко, за да го спаси от беда.

Това е само пример от конкретния бит, който се диктува от няколко задължителни условия. Най-напред героят трябва да има дом, собствен или под наем — човек без дом е просто дърво без корен, скитник, преследван навсякъде от закона. Той трябва да притежава и средства, с които да демонстрира, ако не богат, то поне сносен живот и да поддържа този дом в рамките на онова, което повелява традицията — особено по отношение на гостоприемството и външния показ.

Домът трябва да има подходяща мъжка и женска половина, изолирани една от друга. Някои герои дори притежават дворци, които надвишават по блясък, пищност и красота дворците на емирите. В обществото е особено важен външният престиж, който често е опит да се скрие незавидното всъщност материално положение.

Описанията съдържат изключително големи подробности и уточнения за начина на живот в тези богати домове, за ненужно крайните прояви на лукса и разкоша, които по-късно създават в Европа легендите за ориенталската нега и леност.

Те са буен водопад от пищност, великолепие и екстравагантност, където на челно място стоят златото, среброто, скъпоценните камъни, кристалът, различни видове скъпи и редки дървеса, алабастър, мрамор, гранит и засягат архитектурата, вътрешната уредба на приемната, спалнята и столовата, мебелировката, приборите, видовете храна, начина на поднасянето й и т.н.

Читателят не само влиза в гостната или отредената на героя спалня, но и надниква там, където обикновено достъпът на чуждия поглед е изрично забранен — в харема, в кухнята, в килера. Всичко навсякъде трябва да бъде изискано, подчертано пищно и богато, да изтъква непрекъснато значимостта и сана на собственика.

Цялата тази крещяща многоцветна обстановка трябва да бъде одухотворена с присъствието на прекрасни жени — наложници, певици, танцувачки, разказвачки, облечени в съблазнителни полупрозрачни одежди, обсипани с най-скъпи накити, предназначени за удовлетворяване на мъжката похот.

Ако това не съществува, героят, колкото и да е умен, учен и благороден, си остава от по-долна, подчинена категория. Щастието му ще дойде тогава, когато го постигне божието благоденствие, изразено именно в тези бляскави външни признаци на имотността. Но получил го веднъж с божия помощ, а това е и нравственият извод за читателя, героят е длъжен да го използва не само за личните си нужди, но и в полза на бедните, сакатите, онеправданите.

Той е длъжен непрекъснато да прави дарения и благодеяния, а облагодетелстваните от своя страна пък са длъжни да го възхваляват за щедростта и да молят Аллах да увеличи благосъстоянието му, за да бъде щедростта му още по-голяма, а и те самите един ден да стигнат, отново с божия помощ, до подобно благосъстояние. Пък ако това не стане — това е Негова воля, Той знае най-добре кому какво да даде, и всеки трябва да Му благодари за късмета си независимо какъв е той.

Защото Аллах е пожелал един да бъде цар, друг — емир, трети — търговец, четвърти — просяк… Това е волята Му! Ценностите на арабско-ислямската цивилизация присъстват навсякъде в това ежедневие, изпълнено със случки и приключения. То се отразява и в начина на контактите между хората.

Това е едно създадено веднъж завинаги общество от неравнопоставени санове, където постоянно един стои над другия, а само един човек стои на върха на социалната пирамида — халифът, всевладетелят, емирът (повелителят) на „правоверните“, независимо кой е той, как се е добрал до този най-висок пост в държавно-клерикалната йерархия и как ще го отстъпи на друг — доброволно, насилствено или по естествен път — да се прибере „в лоното на Аллах“.

Защото това негово извисяване не го прави по-малко уязвим към обикновените човешки слабости, той съвсем не е светец, а е също обикновен човек, но поставен по волята на Аллах да води другите. Ако сбърка — отново ще се намеси Аллах, ще поправи грешката му или направо ще го смени с друг.

Защото и властникът е смъртен и носи на плещите си тежестта на греховете си, за които е отговорен пред Аллах. Цената на тези грехове е твърде висока — нерядко това е собственият му живот. Именно в тази прокарвана повсеместно идея се крие една първична демократичност, толкова импонираща на първосъздателите на Европейското просвещение през XVIII в.

Това, че именно битовите приказки са преведени и добиват преди другите популярност в Европа, е продиктувано не само от тяхната екзотичност и специфични описания, толкова интригуващи за европееца от времето на Просвещението, но и от характера на самите герои. Те са предимно представители на „средната класа“, занаятчиите и търговците, с които европеецът е осъществявал най-често контакти. Привлекателна е и моралната уравниловка, с която той се сблъсква постоянно в различните сюжети.

Въпреки крещящите различия в бита на двете цивилизации, християнската и мюсюлманската, тази що-годе приблизителна общност в начина на мислене на „третото съсловие“, вече играещо все по-значителна роля и на Запад, и на Изток, прави именно тези приказки по-интересни и разбираеми за европейския читател, те му носят повече информация за един непознат свят, а описанията на разкошния бит на равнопоставени с него в съсловно отношение личности го заставят да се стреми към подобен начин на живот; той ги допълва с фантазията си, приспособява ги към своето политико-религиозно кредо и те създават у него допълнителен импулс да търси промени в собственото си общество, раздирано от многовековни политически борби и религиозни войни.

Приказките са очистени от такива подробности, като мръсните тесни средновековни сокаци, отвратителните миризми на ориенталския град, мръсотията, бедността — тези неприятни подробности, които в реалния средновековен живот и на Изток, и на Запад са едни и същи.

Ориентът се превръща в непозната невиждана романтика, която много европейски мислители на Просвещението впоследствие ще възпеят или пресъздадат, без дори да са я зървали, почти единствено върху основата, поставена от тези първи преведени приказки. Колкото до жестокостта на отделните владетели, тя е практически същата, както в европейския „цивилизован“ Запад, с безкрайните битки между отделните дребни властолюбиви и алчни владетели, водени предимно под религиозни знамена, които често са били дори по-жестоки от описаните в приказките.

Говорейки за мюсюлманския бит, намерил отражение в приказките, не може да не се спрем върху една негова твърде оспорвана и отричана от мюсюлманската религия страна, един феномен, който влиза изцяло в противоречие с религиозната догма.

Става въпрос за виното. По времето на разказваните събития, измислени и реални, „силни“ спиртни напитки не е имало. Проблемът за използването на виното като напитка се третира на няколко места в Корана и претърпява развитие, вероятно в унисон с ежедневния опит — като се започне от въздържането „преди молитва“ до пълна забрана. Това показва, че оригиналните, много по-умерени напътствия на Пророка в тази област не са били изпълнявани от първите правоверни и той е бил принуден да ги прави все по-строги и по-категорични.

И въпреки тези забрани виното в „Хиляда и една нощ“ се лее във всички посоки, обилно и без ограничения, като из ведро. То се пие не само по домовете, далеч от хорските погледи. Исторически е известно, а и това се вижда в самите приказки, че са съществували кръчми, намиращи се задължително извън крепостните стени на градовете, предназначени само теоретически за „неправоверни“, тест за евреи и християни, но по-голямата част от героите носители на този порок са правоверни мюсюлмани.

Самият Харун ар-Рашид, макар и неколкократен хаджия (тоест посещавал свещените градове Мека и Медина), макар да е висш държавно-религиозен магистрат, който трябва да дава с поведението си пример на управляваните от него поданици и формално не би трябвало да пие, не изпуща случай, ако не да се напие, то поне да си пийне винце или да се позабавлява в пийнали компании.

Нещо повече, пияниците в приказките по принцип не са отрицателни герои, те са обикновено простодушни, но интелигентни хора от народа — градински пазач, рибар, ковач и т.н., които в едно и също време отправят молитви към Аллах и посягат към пълната чашка пред себе си, възпявайки съдържанието й в прекрасни възторжени бакхусовски песни.

Отношението на околния свят към тях също не е отрицателно, те са винаги добре дошли в многобройните веселяшки компании, а нерядко играят и ролята на поети сред тях. Пияният мъж е показан повече като комична фигура, чиято поява трябва да весели останалите. Пият не само мъжете, пият и жените, нежните им възлюблени, дори непрекъснато пълнят чашите на любимите мъже, без разказвачът да заеме някаква осъдителна позиция към тях.

Подадената на любимия пълна чаша се оценява като една от върховните прояви на любов и съпричастност в щастливия миг. При тази тотално налагаща се картина дидактичните текстове и стихове за въздържане от пиенето са практически изпразнени от реално съдържание, те са само плащане дан на традицията, на догмата и може би евентуално оправдание срещу възможни обвинения в ерес.

Именно в сцените с пиенето наред със сцените на откритата любов, а и на „сексуалните“ сцени, за които ще говорим по-нататък, се крие и своеобразната „революционност“ на „Хиляда и една нощ“. Именно те разрушават традиционното догматично мислене, внушават нови идеи, човек се отдалечава от страшните многобройни религиозни запрети и става просто по-човечен.

 

Киряк Цонев

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature