Редактор-фрийлансър  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова редактор-фрийлансър

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление и коректор

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

Еротичен магазин  

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

1001 noches.jpg

Общоприето в специализираната литература е, че „Хиляда и една нощ“ възниква в приблизително сегашния си вид някъде в края на XIII и началото на XIV в. — по-нататък ще се спрем на историческите условия, в които е станало това.

Вероятно през различни периоди към основния текст са били прибавяни нови разкази, отпадали са други или части от тях — тези празнини се усещат понякога в самия текст, когато се губи последователността на отделните събития или някои от тях са прибързано „сдъвкани“ (краят на приказката за цар Нуаман).

Всеки разказвач е разширявал или стеснявал текста според собствения си вкус и разбирания. Реалните политически събития, реализирани от реално съществували политически личности, които присъстват в отделните разкази и за които също ще говорим по-нататък, са ставали в различно време, но, в общи линии, като се изключат някои Давидови или Соломонови притчи, те са затворени в рамките между VII в., тоест времето на появата на исляма, и XIV в., тоест времето на падането на Багдадския халифат под ударите на монголските пълчища на хан Хулагу.

В някои приказки се усещат и „прибавки“, идващи след падането на арабите под османска власт (приказката за Аджиб, Гариб и Сухайл ал-Лейл). В самите приказки са вплетени епизоди от много по- древни легендарни събития от близкоизточната история.

Основните герои, свързващи отделните епизоди, са Шахразад (каквото е правилното арабско произношение на станалата традиционна  Шехерезада, което пък е тюркско произношение на същото име) и цар Шахриар.

Той е персиец, „цар на Персия и Китай“ (!), и е от „рода Сасан“, тоест от династията на Сасанидите, управлявала Иран до VII в. И двамата са мюсюлмани. Разказвачът въобще не се смущава от историческия факт, че тази персийска династия е съществувала наистина, но преди появата на исляма, че последните й издънки са ликвидирани физически именно по време на арабско-ислямското завоюване на Персия през VII в. и че никой от нея не е приел исляма, тоест че героите физически не са могли да съществуват по това време, а и исторически лица с такива имена не е имало. 

Нещо повече, като се проследят реалните исторически събития в отделните разкази на Шахразад, с малки изключения, те имат място векове след покоряването на Персия от арабите, тоест след ликвидирането на Сасанидите. Историческата последователност е отстъпила място на гениалната фантазия и от това разказът нищо не е загубил.

Често наричат „Хиляда и една нощ“ арабска средновековна енциклопедия или енциклопедия на средновековния арабин. Лично аз дори бих зачеркнал думата средновековен. Почти целият комплекс на арабския бит, на арабските обичаи е жив досега в ежедневието на обикновения „средностатистически“ арабин. С тях и днес всеки чужденец може да се сблъска на улицата, в магазина, в дома и семейството, да усети от непринудения разговор особеното отношение на арабина към кръвта, роднинството, към едновереца. И към самия чужденец.

Дългият опит и живот в Арабския свят са ме убедили, че установяването на трайно приятелство с арабин е дълъг и труден процес — за това са нужни усилия, задълбочено владеене на езика, широки познания за арабската, особено средновековната, култура и за мюсюлманските ценности, непрекъснато убеждаване и честно отношение на равен с равен, чрез което правоверният мюсюлманин арабин да се убеди в искрено доброжелателното отношение към него.

Достигне ли се веднъж подобно приятелство, то е наистина от душа, докрай, с пълно самоотдаване и саможертва. Обаче ако, не дай боже (а това се отнася и за отношенията между самите араби), единият злонамерено излъже другия (тук не става въпрос за традиционното търсено и желано и от двете страни „надлъгване“ в дюкяна за цената на определена стока — то е естествено и се разбира от само себе си), тоест целенасочено му нанесе вреда или го унижи, той се превръща моментално във враг до смърт. Кръвен враг за цял живот! Вражда, която ще изчезне само след като изчезне единият от нейните носители, а може да се предаде и на поколенията.

Тези своеобразни нрави, този жив и до днес живот лъхат от всяка страница на „Хиляда и една нощ“. Тази книга може да служи и като своеобразен наръчник не само за начина на арабското мислене, който често не се покрива с нашите понятия за логика, но и за начина на отношението, на контактуването с араби и мюсюлмани. 

Като се изключат въвеждащата част, в която е обоснована причината за създаването на тази безкрайна огърлица от приказки, и последната, в която добрата душа на изключително умната и интелигентна Шахразад побеждава жестоките, но породени по обективни причини помисли на Шахриар — един иначе умен и справедлив според тогавашните виждания цар, всичко останало се развива извън тях независимо дали разказът се води от първо или от трето лице.

Само връзката между отделните нощи напомня на читателя за какво всъщност става въпрос, и ни връща към темата за жестокия цар и за умната му съпруга. И всяка приказка се прекъсва призори на най-интересното място, за да създаде любопитство, да застави царя да изчака с жестоката си присъда, докато чуе края й — и винаги да чува и началото на нова, не по-малко интересна приказка.

Безспорната идея на гениалния анонимен разказвач е да бъде убеден царят, а чрез него — и самият слушател, в моралната сила на изводите, които се съдържат във всяка от приказките независимо от дължината й. Има приказки притчи от по няколко реда, а има и истински романи от стотици страници.

Тази сила е основното оръжие на Шахразад, с което тя постепенно подчинява волята на Шахриар, заставя го да се откаже в крайна сметка от твърдото си решение, дадено не как да е, а с клетва пред Аллаха, да отстъпи от  утвърдения си жесток навик да убива всяка поредна съпруга след първата прекарана с нея нощ като отмъщение за неоправданата изневяра и унижението, нанесено от собствената му съпруга.

Шахразад от своя страна прави всичко възможно не само да спаси собствения си живот, да го удължи с още един пореден ден, но и да убеди чрез разказите си своя господар в дълбоката несправедливост на действията му, да спаси живота на други нещастни девойки, които може да се появят след нея.

За тази цел тя не само разказва приказки, но и взема на всеоръжие целия комплекс от ценностите на средновековната арабско-ислямска цивилизация, използва широко като доказателства и доводи религиозните канони, космогонията, историята, географията, дори математиката, дава примери с разни народи, реални и измислени, с бележити исторически личности от близката и далечната история, с напълно измислени герои в реално съществували държави, за да му внушава непрекъснато несправедливостта на извършваното от него.

В „Хиляда и една нощ“ изброихме повече от осем хиляди различни герои, всеки със свой характер, всеки с определено, по-важно или по-второстепенно място в конкретната приказка, като се изключат безименните безбройни войници, слуги, наложници и цялата човешка тълпа.

Убеждаването на Шахриар е водещият мотив, целящ да държи читателя в напрежение, да отложи отмъстителността на царя, обоснована и оправдана от личната му гледна точка и от нормите на канона (клетвата му пред Аллах). Случайността се е превърнала в зловещ факт, от който царят прави „закономерен“, „траен“ извод, дълбоко несправедлив и еднопосочен в своята същност.

Шахразад цели да премахне този възглед, виждащ света само в черно и бяло, да го покаже в неговата изключителна ярка многоцветност, изпълнена не само с мрачно отрицание, но и с много положителна енергия, която в края на краищата трябва да надделее над злото, с различни герои с подчертано индивидуални характери, изпълнени също с безброй противоречия — и това се отнася не само за обикновените хора, но и за такива ярки исторически личности, какъвто е халиф Харун ар-Рашид.

И доброто, въпреки трагедиите и смъртта, надделява и трябва да надделява над злото не само в приказките, но и в странните отношения между Шахразад и Шахриар, символизиращи Жената и Мъжа. Всеки върши грешки, но всяка грешка е поправима, човек носи отговорност за грешките си само пред Висшия кадия Аллах — бога. А той е „всемилостив и милосърден“, умее да отсее грешката от греха, да прости и едното, и другото — стига извършителят честно да признае.

Всеки разказ, независимо от произхода си, в основната си част се развива в някой арабски град или страна. Главните герои са предимно араби мюсюлмани, представителите на други етноси и религии са само фон на събитието, макар и понякога да са между основните герои и да разказват за приключенията си, превърнати в самостоятелна „приказка в приказката“.

Дори понякога се усеща, когато такъв разказ или подобен герой е включен на по-късен етап в основното повествование или когато някакъв пасаж е изпуснат, забравен с времето. Такова преплитане на разказите е забележимо особено в първата третина на повествованието — после става по-рядко. Това е понякога „тройна“ и дори „четворна“ или „петорна“ „приказка в приказката“. Самите приказки са „вплетени“ в основния разказ за Шахразад и Шахриар от начало до край, от първата до последната нощ.

Разглеждайки различните аспекти от реалния живот, описани в „Хиляда и една нощ“, условно бихме могли да разделим приказките на пет тематични линии — битова, любовна, историко-епическо-военна, дидактично-моралистично-философска и фантастична.

Казваме условно, защото обикновено няколко от тези линии се преплитат в един и същ разказ, фантастичните безсмъртни джинове се намесват в чисто битовото ежедневие и във военните действия и битки, където дават решаващ превес на „добрите“ над „лошите“ (макар някои от тях да са и на страната на „лошите“) или пренасят любимия в постелята на любимата му, суровостта на войната се смекчава от нежната му несподелена любов, женски джин обича простосмъртен момък и т.н., и т.н. — вариантите са безкрайни и тяхното многообразие се използва най-рационално. 

 

 

Киряк Цонев

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature