На 20 юли се посреща Илинден – празник в деня на свети пророк Илия, който според традиционните представи властва над гръмотевиците и светкавиците, препускайки по небето с огнената си колесница. Наричат го Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодол. За народното християнство и вплетените в него митологични представи, при подялбата на света на св. Илия се паднали „летни гръмотевици и трескавици”.

Народните вярвания казват, че гръмотевиците се образуват заедно със светкавиците, вследствие на борбата между змейовете и халите в небето. Друго поверие разказва, че гръмовете са следствие от единоборството между св. Илия и небесната хала.

Когато светецът подкарва своята кола теглена от конски впряг по небесната шир, от колелата на колесницата и от копитата на конете излизат светкавици.

Ако гърми и трещи на Илинден вярва се, че орехите и лешниците ще са червиви и кухи. Ако първата гръмотевица е от изток, годината ще е здрава и изобилна. Тогава всеки трябва да почука с железен предмет или с камък по главата си с пожеланието да е желязна (здрава) годината. Със същата цел стопаните чукат по хамбарите и бъчвите, за да се напълнят с жито и вино.

Народът казва, че св. Илия броди по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата, а пък светията я прогонва със златни огнени стрели или огън. Смята се, че св. Илия дава (пуска) дъжд на хората. Дъждът и небесната влага според езическите вярвания са скрити в облаците и са подвластни на халата. Св. Илия я надвива и дава на хората живителната течност от огромни бъчви.

Св. Илия се осмисля в традицията като силен, властен и обидчив. Устройват се в чест на светеца селски събори (сборове), колят се курбани (принася се в жертва най-стария петел, овен или вол). Обредно-магическите практики по омилостивяването (жертвоприношенията) за/на св. Илия целят да предпазят реколта, хора и добитък от природните стихии и същевременно да осигурят необходимата им живителна влага.