Цялата същност на Жената е изплетена от любов, самата тя е въплъщение на любовта с всичките й трудности и противоречия, радости и страдания, щастие и изневери. Тази любов стои над всичко, но в същото време тя е велика необходимост с цел да се постигне висшата цел, поставена от бога, дарил на хората това чувство — не просто креватното удоволствие, то е само първопричина, от която се ражда животът.
Мъжът в „Хиляда и една нощ“ е по-праволинеен, по-еднообразен. Той е преди всичко воин, който в обикновения живот може да бъде цар, емир, търговец, земеделец, бръснар, месар, дърводелец и какво ли не още. Интересно, че мъжете по-често попадат в комични ситуации, по-податливи са на дребните добродушни закачки, идващи предимно от женска страна, а и са носители на такива черти, като похот, насилие, жестокост, алчност.
Отношенията между Мъжа и Жената в различните им аспекти са водеща тема на „Хиляда и една нощ“. Няма смисъл тук да коментираме подчиненото положение, в което е поставена жената в ислямското общество, особено подчертано по времето на Средновековието, макар че отделни негови страни са живи и до днес в ислямския бит.
Обаче прави впечатление, че приказките по косвен начин се опитват да разбият именно тези догми, да покажат „другата“ жена, която прави всичко възможно и да извоюва правото си на любов, на избор на съпруг по любов, а не наложен от родителите съгласно обичая, а после — на сносен семеен живот, в който тя да има не само задължения, но и определени права.
Завръзката на самия сюжет, както бе казано, започва с изневярата (доста фрапантно показана) на една жена и жестокото възмездие, което тя получава за това. Отрицателният аспект се подсилва от появата на втората жена, наложницата на великана (марида), която отмъщава на похитилия я от собствената й сватба по същия начин — чрез перманентна изневяра на ненавистния си съпруг с всеки срещнат мъж. Именно тя потвърждава решимостта на Шахриар да отмъщава на жените въобще.
Все пак в различните сюжети отношението на разказвача към произшествието е различно, той дори внася определени нюанси в идентични ситуации, влиза в противоречие с религиозните догми, търсейки оправдание в определени случаи за самата изневяра, особено когато тя е продиктувана от истинската любов, макар и да е в противоречие с традицията. Не в една приказка звучи мотивът, че бракът, договорен между родителите на младите, без те дори да се познават, без да е взета предвид тяхната воля, всъщност е неморален.
При това положение изневярата с любимия, изоставянето на нелюбимия в полза на истинската любов придобиват нови морални измерения независимо от цената, която ще се плати впоследствие. А тя често е най-високата — смърт.
И още един аспект — многоженството, една от характерните черти на исляма. За него много се говори, много се пише, много се разсъждава. Обаче когато то се отрича голословно, все пак би трябвало да се погледне към неговите социални корени.
Полигамията, продиктувана от конкретните социални условия, е съществувала у много народи, тя е съществувала у арабите още преди исляма, като просто превръща традицията в религиозен закон. Този акт е продиктуван от специфичните социални условия от времето на първоначалния ислям.
Арабо-ислямската армия има нужда от непрекъснати попълнения от млади мъже. Но за да се родят те, са нужни жените. Пророкът Мохамед твърдо и недвусмислено забранява древния езически обичай, при който бащите често убиват новородените си момиченца, при това по особено жесток начин — заравят ги в пясъците.
Отношенията между съпругите са по принцип антагонистични, но сблъсъкът между тях е приглушен от присъствието на властния силен мъж. Същевременно всяка съпруга се опитва зад гърба на съперницата си да й подлее вода, да направи нещо, с което да я унижи, да й покаже, че е по-долна категория.
От друга страна, приказките недвусмислено показват, че влиянието на една или друга съпруга над мъжа, пъчещ се като неин всевластен господар, е огромно. Този феномен е демонстриран дори при такава личност, като халиф Харун ар-Рашид, който като всеки смъртен е подложен на натиска на някоя от съпругите или любимите наложници.
Киряк Цонев