Редактор-фрийлансър  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова редактор-фрийлансър

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление и коректор

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

Еротичен магазин  

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   
jenata 1001 noshti.jpg
 
На първо място сред хилядите герои на „Хиляда и една нощ“ стои образът на Жената. Анонимният разказвач разнищва нейната същност до най-дълбоките гънки на душата й, за да покаже, че в дълбоката противоречивост на действията си тя не е просто, както смята често фанатичният религиозен канон, одушевено, но бездуховно същество, а активна действена фигура.
 
Тя не е само равнопоставена на мъжа, но и в редица конкретни ситуации го превъзхожда по ум, а дори и по военна сръчност. Тази подчертана симпатия към жената дори ни кара да мислим, че много от приказките са били създавани именно в харемите, където чужди мъжки погледи не могат да надникнат, чужди уши не могат да подслушват.
 
И че именно там се е родила тази своеобразна еротичност на много от разказите, този копнеж по мъж, който при узаконеното многоженство на исляма, при стотиците наложници на владетелите е може би непреодолим, а и същевременно неосъществим.

Цялата същност на Жената е изплетена от любов, самата тя е въплъщение на любовта с всичките й трудности и противоречия, радости и страдания, щастие и изневери. Тази любов стои над всичко, но в същото време тя е велика необходимост с цел да се постигне висшата цел, поставена от бога, дарил на хората това чувство — не просто креватното удоволствие, то е само първопричина, от която се ражда животът.

 
Защото най-силното оръжие на Шахразад в последните страници на тази епопея в крайна сметка се оказват не толкова нейните прекрасни приказки, а тримата й синове, които тя е успяла да роди на царя (през тези почти три години, без дори той да разбере кога е станало това!). Те са последният решителен удар, който сломява неговата упоритост.

Мъжът в „Хиляда и една нощ“ е по-праволинеен, по-еднообразен. Той е преди всичко воин, който в обикновения живот може да бъде цар, емир, търговец, земеделец, бръснар, месар, дърводелец и какво ли не още. Интересно, че мъжете по-често попадат в комични ситуации, по-податливи са на дребните добродушни закачки, идващи предимно от женска страна, а и са носители на такива черти, като похот, насилие, жестокост, алчност.

Отношенията между Мъжа и Жената в различните им аспекти са водеща тема на „Хиляда и една нощ“. Няма смисъл тук да коментираме подчиненото положение, в което е поставена жената в ислямското общество, особено подчертано по времето на Средновековието, макар че отделни негови страни са живи и до днес в ислямския бит.

Обаче прави впечатление, че приказките по косвен начин се опитват да разбият именно тези догми, да покажат „другата“ жена, която прави всичко възможно и да извоюва правото си на любов, на избор на съпруг по любов, а не наложен от родителите съгласно обичая, а после — на сносен семеен живот, в който тя да има не само задължения, но и определени права.

Завръзката на самия сюжет, както бе казано, започва с изневярата (доста фрапантно показана) на една жена и жестокото възмездие, което тя получава за това. Отрицателният аспект се подсилва от появата на втората жена, наложницата на великана (марида), която отмъщава на похитилия я от собствената й сватба по същия начин — чрез перманентна изневяра на ненавистния си съпруг с всеки срещнат мъж. Именно тя потвърждава решимостта на Шахриар да отмъщава на жените въобще.

Все пак в различните сюжети отношението на разказвача към произшествието е различно, той дори внася определени нюанси в идентични ситуации, влиза в противоречие с религиозните догми, търсейки оправдание в определени случаи за самата изневяра, особено когато тя е продиктувана от истинската любов, макар и да е в противоречие с традицията. Не в една приказка звучи мотивът, че бракът, договорен между родителите на младите, без те дори да се познават, без да е взета предвид тяхната воля, всъщност е неморален.

При това положение изневярата с любимия, изоставянето на нелюбимия в полза на истинската любов придобиват нови морални измерения независимо от цената, която ще се плати впоследствие. А тя често е най-високата — смърт.

И още един аспект — многоженството, една от характерните черти на исляма. За него много се говори, много се пише, много се разсъждава. Обаче когато то се отрича голословно, все пак би трябвало да се погледне към неговите социални корени.

Полигамията, продиктувана от конкретните социални условия, е съществувала у много народи, тя е съществувала у арабите още преди исляма, като просто превръща традицията в религиозен закон. Този акт е продиктуван от специфичните социални условия от времето на първоначалния ислям.

Арабо-ислямската армия има нужда от непрекъснати попълнения от млади мъже. Но за да се родят те, са нужни жените. Пророкът Мохамед твърдо и недвусмислено забранява древния езически обичай, при който бащите често убиват новородените си момиченца, при това по особено жесток начин — заравят ги в пясъците.

При подобен феномен мъжете безспорно надвишават по брой жените, а многоженството подсилва този отрицателен ефект. Пророкът проумява, че подобно положение пречи на нормалния прираст на обществото, който му е нужен, за да разшири максимално ареала на новата религия, че арабите избиват себе си, преди да са се родили. И постановява — момичетата, жените трябва да живеят, за да раждат синове — бойци, но и нови жени — майки на нови бойци.
 
Появява се и другата социална страна — много мъже изгиват в битките, оставяйки вдовици, които все още са в състояние да раждат нови деца, а и сираци. И се появява новото „божествено откровение“ — по-малките братя на загиналите да се женят за тези вдовици, за да продължат те мисията, предопределена им от бога и природата, а и да се грижат за сираците, които също един ден ще станат воини на вярата. Че били женени — това няма значение.
 
Мъжът може да вземе за съпруга „една и две, и три, и четири“ (тук изброяването спира, за да се породи догмата на четириженството). Важното е „мъжкото обслужване“ на четирите съпруги да бъде равностойно, а и битовите условия, в които живеят, да са поне приблизително еднакви. Обратното е грях! Освен това, макар че единствен има правото да иска развод, мъжът е задължен да осигури до края на живота й дори жената, с която се е развел, както и роденото от нея често многобройно поколение.

Отношенията между съпругите са по принцип антагонистични, но сблъсъкът между тях е приглушен от присъствието на властния силен мъж. Същевременно всяка съпруга се опитва зад гърба на съперницата си да й подлее вода, да направи нещо, с което да я унижи, да й покаже, че е по-долна категория.

От друга страна, приказките недвусмислено показват, че влиянието на една или друга съпруга над мъжа, пъчещ се като неин всевластен господар, е огромно. Този феномен е демонстриран дори при такава личност, като халиф Харун ар-Рашид, който като всеки смъртен е подложен на натиска на някоя от съпругите или любимите наложници.

 

 

Киряк Цонев

 

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature