Представлява възпалително заболяване на белия дроб, обхващащо обисновено цял белодробен дял (лоб), от където идва името и. Причинителите са микроорганизми – най-често от типа на пневмококи (95 % от случаите) и други микроорганизми (5 % от случаите). Пневмококите се намират в устната кухина и горните дихателни пътища и у здрави хора. При известни обстоятелства и попадане на пневмококите в долните дихателни пътища те се активират и причиняват заболяването. Обикновено болестта започва без предварителен контакт с друг болен от пневмония. Има доста фактори, които благоприятстват развитието на лобарна пневмония – простуда, изтощение на организма, алкохолизъм, захарна болест и др.
След преболедуване не се развива имунитет, а напротив – повишена склонност към повторно заболяване. Среща се по-често през студените сезони. Признаците са твърде типични. Тя започва внезапно, рязко, с втрисане, повишаване на температурата, бодеш в съответната гръдна половина, задух и учестено дишане. Състоянието на болният се влошава бързо и рязко, лицето е зачервено. Понякога вместо бодеж има болки в корема (особено при децата), което може да заблуди околните да приемат, че се касае за апендицит или друго коремно заболяване.
Характерно е, че болният не може да заспи. Появява се кашлица, която в началото е суха, но скоро болният започва да отделя характерни ръждиви храчки. Температурата е много висока до 39-40 градуса С. По устните може да се появи херпес. Лобарната пневмония дава доста усложнения. Едно от тях е белодробният абцес. Почти винаги се развива сух плеврит, а понякога се излива течност в плевралната кухина – воден плеврит. Плевритът може да премине в гноен. Може да се засегне сериозно и сърцето.
Пневмококите могат да засегнат и други органи – ушите (отит), перитонеумът (пневмококов перитонит), бъбреците (нефрит), менингите (менингит) и т.н. За щастие тези усложнения са редки. След оздравяване може да се оформят бронхиектазии (разширение на бронхите). Важно е болните и техните близки да се ориентират правилно и разберат своевременно необходимостта от лекарска помощ. От предпазните мерки могат да се посочат: закаляването на организма, здравословното и пълноценно хранене, избягването на прекалена умора – физическа и умствена.
Още публикации по темата: