Йога

Практикуването на пълното дишане прави човека жизнен и завинаги го избавя от хрема, простуда, бронхит, кашлица и др. Непълното дишане причинява бездействието на по-голямата част от белите дробове, а тези части представляват открито поле за дейността на болестотворни бацили, които атакува отслабналите тъкани. Здравата нормална белодробна тъкан притежава по-голяма сила на съпротива срещу бактериите. За да имаме нормална и здрава белодробна тъкан, трябва правилно да използваме белите дробове. Всевъзможните простуди могат да се избегнат с помощта на енергичното, макар и недълго пълно дишане, правено в момент, когато човек усети първите симптоми на простуда. Когато чувствате тръпки, опитайте да подишате силно в продължение на няколко минути и ще почувствате разливане на топлина из цялото тяло.

По-голямата част от простудните заболявания могат да се излекуват само в един ден с пълното дишане и диета. Качеството на кръвта твърде много зависи от изпълването на белите дробове с кислород и обратно. Ако кръвта не е наситена с достатъчно кислород, тя не може да изпълнява нормално своите фукции. Тогава организмът започва да страда от недостатъчно хранене и се появяват признаци на истинско остро отравяне. Тъй като организма и всички негови части зависят в своето хранене от кръвта, то недостатъчно наситената с кислород кръв ще действа отрицателно върху всички системи. Ефикасно средство против това е пълното дишане на йогите. Стомахът и органите от храносмилателната система силно страдат от неправилното дишане, а вследствие на недостатъчното количество кислород целият организъм се храни лошо. Апетитът пада, бодростта и енергията на тялото намаляват и човек физически отпада.

Нервната система също страда от неправилното дишане. Гръбначният мозък, нервните центрове и самите нерви при недостатъчното хранене на кръвта с кислород стават слаби и недееспособни за точното предаване на нервните импулси. А правилното хранене на нервите, нервните центрове и мозъка започва тогава, когато белите дробове поглъщат достатъчно количество кислород. Пълното дишане създава ритъм, който се явява могъщо средство за обновлението и съживяването на организма. Идеалът на йогите е здраво тяло под управлението на силна и развита воля. При практикуване на пълното дишане, през време на вдишването диафрагмата се свива и причинява слаб натиск върху черния дроб, стомаха и другите вътрешни органи.

Това равномерно натискане, заедно с ритмичното дишане на белите дробове, действува на вътрешните органи като лек масаж, който възбужда тяхната дейност и поддържа нормалното им функциониране. Всяко вдишване произвежда своето действие на това вътрешно упражняване и спомага за установяването нормалния приток на кръв към храносмилателните органи. При горното и долното дишане вътрешните органи не участват в процеса. В последно време западният свят отдава много голямо внимание на физическата култура, а това е твърде полезно. Но в увличането към гимнастиката на Запад често забравят, че повърхностното натоварване на мускулите още съвсем не е всичко. Вътрешните органи също се нуждаят от упражнение, а за тази цел природата е предназначила пълното дишане.

Главният инструмент за такова вътрешно упражняване е диафрагмата. Нейната дейност раздвижва всички важни органи от храносмилателната и отделителната системи, като ги притиска и масажира при всяко вдишване и издишване - те се изпълват с кръв, която циркулира равномерно. Всеки орган или част от орган, не трениран по същия начин, постепенно атрофира. При слабо движение на диафрагмата вътрешните органи не се натоварват достатъчно и заболяват. Пълното дишане заставя диафрагмата да функционира интензивно и същевременно упражнява средната и горната част на гръдния кош.

По-долу се дава описание на трите вида дишане, основно практикувани от йогите. Първото е очистително дишане, с което се обяснява чудесната сила и здравина на белите им дробове. С него те обикновено завършват своите дихателни упражнения. Тук се дава описание и на дихателното упражнение на йогите за „съживяване на нервите", което се е предавало от век на век между тях и накрая гласовото дишане на йогите, от което в значителна степен зависят мелодичните и звучни гласове на източните йоги. Нека читателите приемат описанието на тези упражнения като дар от своите братя от Изток.

Очистително дишане на йогите

То е най-любимата форма на дишане на йогите, което практикуват, когато чувстват необходимост да проветрят и очистят белите си дробове. Те завършват другите дихателни упражнения с това дишане. Очистителното дишане възбужда всички клетки на белите дробове и усилва общото здраве на целия организъм, като освобождава и освежава всички системи. Ораторите, певците, учителите, актьорите и хората от другите професии, които силно трябва да напрягат белите си дробове, ще намерят, че това упражнение успокоява и стимулира изморените дихателни органи.

1. Вдишва се с пълно дишане.

2. Задържа се дишането няколко секунди.

3. Затварят се устните, като за свирене, но без да се издуват бузите. После със значителна сила се издишва малко от въздуха. За секунда се спира издишването, като се задържа вдъхнатия въздух. После пак силно се издишва част от въздуха и т.н. докато се издиша целият въздух. Забележете - най-важното е въздухът да се издиша със сила! Това упражнение действа необикновено освежително върху всеки изморен човек. То трябва да се практикува дотогава, докато започне да се изпълнява лесно и естествено.

Дишането на йогите за оживление на нервите

Това упражнение възвръща силите на уморен човек, тонизира дейността на нервната система и развива нервната сила. енергия и жизненост. Влияе възбудително и усилва цялата нервна система чрез нервните центрове, като праща силен поток от нервна енергия по всички части на тялото.

1. Стои се прав.

2. Вдишва се с пълното дишане и се задържа въздуха.

3. Издавате ръцете напред, като се отпускат техните мускули, колкото е възможно повече, и като се остави в тях само такова количество нервна сила, което да ги задържа в обтегнато положение.

4. Бавно се отвеждат ръцете към плещите, като постепенно се свиват мускулите и се вкарва в тях сила по такъв начин, че когато ръцете биват съвсем разтворени, юмруците да бъдат здраво свити и в мускулите на ръката се чувства нещо като треперене.

5. Като се държат мускулите напрегнати, както по-рано бавно се разтварят свитите юмруци и после бързо се свиват. Това движение се повтаря няколко пъти.

6. Силно се издишва въздухът през устата.

7. Прави се очистително дишане. Действието на това упражнение зависи значително от бързината, с която се свиват юмруците, от напрежението на мускулите и най-вече от дълбочината на вдишването.

Пълното дишане на йогите включва в себе си всички добри страни на горното, средното и долното дишане, но без техните недостатъци. То привежда в действие целия дихателен апарат на белите дробове, всяка тяхна клетка и всеки мускул в дихателната система. Максимум полза се получава при минимум изразходване на енергия - гръдната кухина се разширява по всички направления и всяка част от нейния дихателен механизъм работи с всичките си възможности. Най-важната особеност при този начин за дишане е, че чрез него всички мускули на дихателния апарат са в действие, докато при другите начини някой от мускулите остават съвършено неподвижни.

При пълното дишане се привеждат в движение мускулите, движещи ребрата, при което белите дробове се разширяват. Освен това диафрагмата има пълна свобода, за да изпълни своето предназначение и да окаже на белите дробове най-голяма помощ. Долните ребра изтеглят диафрагмата надолу, тогава, когато другите мускули ги задържат на място, а междуребрените ги притеглят нагоре вследствие на което средната част на гърдите се разширява до максимум. Горната част на белите дробове изцяло се изпълва с въздух благодарение действието на същите междуребрени мускули. Такова общо и едновременно действие на всички мускули в горната, средната и долната част на гърдите и диафрагмата дава най-добри резултати.

Как да усвоим пълното дишане?

Пълното дишане на йогите е основа на цялото им учение за дишането вие трябва напълно да свикнете с него, ако искате да получите резултати и от другите форми на дишане, описани тук. Не трябва да се спира при частичното му усвояване, а да се работи сериозно, докато то не стане ваше обикновено дишане. Естествено изисква се труд, време, търпение, но без тези 3 неща резултатите ще бъдат незначителни. По-трудния път към науката за дишането, трябва да бъдете готови за усилена работа, ако искате да имате успех. Резултатите, които дава пълната власт над дишането, са огромни и никой от онези, които са достигнали пълното дишане чрез волята си, не се е връщал към стария начин на дишане.

Обратно, всички твърдят, че усилията им са щедро възнаградени. Ако вие се отнесете към работата с пренебрежение, то само си създавате временни развлечения. Пълното дишане не е нищо изкуствено или ненормално. Напротив, то е истинско връщане към природата. Пълното дишане съвсем не означава изпълване на белите дробове с въздух при всяко вдишване. Може да се вдишва умерено количество въздух по начина на пълното дишане, но тоя въздух трябва да се разпределя правилно по всички части на белите дробове. Обаче няколко пъти през деня в удобно за целта време трябва да се направят ред дълбоки вдишвания, за да се поддържа цялата система в нужния порядък.

Следното просто упражнение ще ви покаже ясно същността на това дишане:

1. Станете или седнете изправени. Вкарайте въздух през ноздрите си. Направете бавно вдишване, като изпълвате долната част на белите дробове, което се постига с помощта на диафрагмата, която се отпуска и слабо натиска върху коремната кухина. Като заставите предната стена на корема да се издаде напред, напълнете с въздух средната част на белите дробове, като същевременно разтваряте долната част (лъжливите ребра), гръдната кост и цялата гръдна кухина.

После напълнете с въздух горната част на белите дробове, като разширявате върха на гърдите и като разтваряте горните 6 чифта ребра. Накрая трябва да се вкара навътре долната част на стомаха, което дава опора на белите дробове и позволява да се изпълни с въздух и най-горната им част. Цялото това вдишване става с едно, а не с 3 отделни движения, с което се подемат в указаната последователност целите гърди, отпускащата се диафрагма до ключиците и най-горните ребра. Избягвайки тласъците, се старайте да дишате с плавни и бавни движения. Вие трябва да свикнете да правите пълно вдишване в продължение на 2 секунди.

2. Задръжте дишането за няколко секунди.

3. Бавно издишайте, като държите гърдите си широко отворени, както по-рано, и като отпускате слабо корема в зависимост от излизането на въздуха от белите дробове. Когато всичкият въздух излезе от белите дробове, отпуснете напълно напрежението на гърдите и стомаха. Малка практика и това дишане ще се усвои, а веднъж усвоено, то става автоматично. При този начин на дишане всички части на дихателния апарат се привеждат в движение и се упражняват целите бели дробове, а гръдният кош се разширява по всички посоки.

Пълното дишане е действително съединяване на долното, средното и горното дишане в едно цялостно и пълно дишане. Вие ще се убедите в това, когато направите пълното дишане пред огледало и поставите ръцете си на корема, за да може да чувствате всички движения. В края на вдишването трябва леко да повдигнете плещите си, а с това ще дадете възможност на въздуха да премине в самия връх на десния бял дроб - любимото място на туберкулозата.

Механизмът на дишането се заключава в:

1. Еластични движения на белите дробове.

2. В движенията на страните и основата на гръдния кош, в който се намират белите дробове.

По-голямата част от гръдният кош се заема от белите дробове и сърцето. Тя може да се сравни с коническа, затворена от всички страни кутия, на която върхът се, намира отгоре, задната страна се образува от гръбначния стълб, предната - от гръдната кост, а страните - от ребрата. Ребрата са 24 - по 12 от всяка страна на гръдния кош. Те излизат от гръбначния стълб и горните седем чифта се съединяват отпред с гръдната кост, а долните пет се наричат „лъжливи ребра" и от тях само горните 2 чифта са съединени с гръдната кост чрез хрущял, а трите долни нямат хрущял и техните краища са свободни. Ребрата се привеждат в движение чрез цял ред мускули, наречени междуребрени. При дишането мускулите разширяват белите дробове и в тях нахлува въздуха. В този дихателен процес всичко зависи от т. нар. дихателни мускули. Без тяхната помощ белите дробове не могат да се движат. Изучаването на начините за ползуването и управля ването на тези мускули се обхваща от науката за дишането. Успешното им управление се състои в умението да се разширяват, колкото е възможно повече и белите дробове, за да се вкара в гърдите най-голямо количество въздух..

Йогите различават 4 главни начина за дишане:

1. Горно дишане

2. Средно дишане

3. Долно дишане

4. Пълно йогистко дишане

Горно дишане

Този начин за дишане е известен като „ключево дишане". Това дишане разширява ребрата, повдига ключиците и плешките, а в същото време свива стомаха, който притиска диафрагмата, в отговор на което тя се разтяга и изпъква нагоре. Тук се използува само горната част на белите дробове, която е с най-малък обем, а следователно в белите дробове се вкарва и най-малкото количество въздух. Освен това за диафрагмата, която се движи нагоре, няма достатъчно място в тая посока. Този начин дава при най-големи усилия - най-малък полезен резултат. Горното дишане очевидно е най-неефикасното. То разпилява енергията и е бедно откъм резултати. Обикновено така дишат жените.

Много от болестите на гласните струни и дихателните органи се причиняват непосредствено от този варварски начин на дишане и напрежението, на което се подлагат тези органи. Прихрипналият глас се дължи често на това, а също и много от онези, които дишат така, имат лошия навик да дишат с открити уста. Ако читателят се съмнява в истинността на казаното, не е трудно сам да се увери. Нека издиша всичкия въздух от гърдите си прав, със спокойно отпуснати ръце и после да вдиша въздух като повдига плешките си и ключиците. Той ще се убеди, че количеството на поетия въздух ще бъде много по-малко от нормалното. После нека да направи вдишване с пълни гърди и отпуснати плещи и ключици и той ще има нагледен урок, който ще запомни много по-добре, отколкото всякакви думи, казани или писани.

Средно дишане

Този начин е известен с названието ребрено или междуребрено дишане и макар да не е толкова неефикасен, колкото горното дишане, дава много по-незадоволителни резултати от пълното дишане на йогите. При средното дишане диафрагмата се изтяга нагоре, а стомахът се свива навътре. При това ребрата отчасти се разтварят и съответно на това се разширяват и гърдите. Долно дишане Тази форма на дишане е много по-добра от двете описани по-горе и през последните години някои автори я нарекоха „коремно дишане;, „дълбоко дишане'', „диафрагмено дишане'' и др. За йогите този начин на. дишане е само част от онази система, която им е известна от столетия и се нарича от тях „пълно дишане".

Какво е диафрагмата?

Тя е голям плосък мускул, който разделя гръдната кухина от коремната. Когато е в покой, този мускул образува нещо като небе над коремната кухина с изпъкналост, обърната към белите дробове. По отношение на белите дробове диафрагмата представлява нещо като повдигнат закръглен хълм. Когато диафрагмата е в действие - върхът и се понижава и тя натиска върху стомаха. Белите дробове при долното дишане са по-свободни, вследствие на което те могат да погълнат повече въздух, отколкото при горното и средното дишане. Изобщо горното дишане изпълва с въздух само горната част на белите дробове, средното - средната част от горната, а долното - средната и долната част. Очевидно е, че долното дишане, при което се изпълва с въздух почти цялото пространство в белите дробове и дава възможност на последните да усвоят от въздуха по-голямо количество прана, ще бъде за предпочитане пред горните 2 вида дишане.

Йогите отиват още по-далеч в обяснение дейността на една част на нервната система. Ние познаваме това, което традиционната наука нарича "слънчево сплитане" - натрупването на преплетени нерви от вегетативната нервна система с нейните ганглии, а такива натрупвания (възли) има няколко в различните части на тялото. Йогите твърдят, че това „слънчево сплитане" в действителност е най-важният дял в нервната система, че то е един вид мозък и изпълнява изключително важна функция в човешкия организъм. Някои автори започват дори да го наричат „коремен мозък". Слънчевото сплитане се намира близо до стомаха - под лъжичката, срещу вътрешната страна на гръбначния стълб. То е съставено от бяла и сива мозъчна маса. То управлява най-важните вътрешни органи и извършва много по-съществена дейност, отколкото се мисли обикновено.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature