Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

LIME  

   

bebeto.jpg

Джордан не очакваше, че  Жулиен  ще го изчака и  ще остане с него.  През годините стана песимист, тъй като се сблъскваше предимно с лошата страна на хората и на живота. Жули не беше съвсем наясно с неговата работа и изобщо с многопластовия му характер.

Струваше му се, че тя подценява сериозността на нещата и си въобразяваше, че може да го надхитри по някакъв начин. Всички си мислеха така. Той запали двигателя на джипа, даде ляв мигач и се включи в натовареното движение.

Ръката му трепна, когато се пресегна, за да пусне чистачките. Валеше, духаше вятър, проблясваха светкавици, а оглушителните гръмотевици допълнително подсилваха драмата на този ден от живота на Джордан. 

 „Когато сееш ветрове, жънеш бури!” 

Бурята в душата му заплашваше да избухне със страшна сила…

- Моля те, Жули, моля те мила, да намериш сили в себе си, за да издържиш този тест. Тя беше сама, напълно сама в живота. Родителите и бяха мъртви, загинали в самолетна катастрофа. Нямаше братя и сестри, а само някакви далечни роднини, с които много рядко контактуваше. Твърдеше, че го обича, че и липсва, когато не са заедно, че е привързана…

За пръв път през живота си, Джордан изпитваше острото жило на страха. Страха от любовта и от болката, която тя причиняваше. Съдбата си правеше някакви шеги с него. Толкова смърт в и извън него и нито капка страх. И колко малко любов и какъв ужас да я изпита. 

Наложи си да изглежда спокоен, когато влезе във фоайето на хотела. Собственичката, възрастна дама на около 70 години му се усмихна и го поздрави радостно. Двамата млади от стая 2016 й бяха много симпатични и тя винаги бе готова да им бъде в помощ, когато се обаждаха за късна вечеря или за прясно сварено, черно кафе и мляко. 

- Жули не е излизала от вчера сутринта, откакто вие си тръгнахте, мистър Джордан. – Вече се безпокоях дали всичко с нея е наред и възнамерявах да се кача до вашата стая и да почукам. 

Джордан вече прескачаше по две стъпала към втория етаж, а сърцето му биеше до пръсване. Нещо ужасно се беше случило и вината за това щеше да е негова. Не Жули! Той беше подценил всичко!

Високомерието му на недосегаем, на най-добрия от най-добрите. Самочувствието да разполагаш с неограничената власт, която даваше професията му щеше по ирония на съдбата да стане причина за най-големия му провал! 

Ръката му трепереше, когато пъхна ключа в ключалката. Сърцето му щеше да се пръсне, когато вратата бавно се отваряше към уютния хол…

Сигурно е мъртва! Убита за отмъщение, просто така…най-лесното нещо на света…

Хола бе празен и подреден, нямаше нищо счупено или преобърнато. Слаба надежда започна да се прокрадва и да си пробива път през пелената от ужас и болка, които бяха завладели съзнанието му. Вратата на спалнята беше отворена, леглото напълно оправено.

В банята светеше, чуваше се шум от вода…

Какво ставаше, по дяволите?! Джордан блъсна вратата и тя се удари с трясък в стената. Жули лежеше на пода пред ваната, а водата преливаше и се стичаше в канала под нея. Тя беше цялата мокра, а около бедрата й имаше локва кръв. Имаше пулс, но слаб, а дишането й бе накъсано и плитко. 

Екипът на Бърза помощ дойде за по-малко от 3 минути, след неговото обаждането. Лекарят повдигна нощницата й, вгледа се в локвичката кръв, погледна към Джордан и простичко каза:

- Жена ви е била бременна, направила е спонтанен аборт, изгубила е бебето. Трябва да я заведем в болницата. Не се тревожете съвсем скоро ще можете да разговаряте с нея и тя ще ви разкаже всичко, което се е случило. 

Ледените лапи на истината,  за него, за живота му и за всичко, което вършеше стегнаха жестоката си хватка, около врата му. Джордан трудно си пое дъх и каза на пресекулки:

- Аз знам какво се е случило! Не би и могло да се случи друго! – Само това успя да произнесе на глас. Мислите му се блъскаха една в друга, пред очите му притъмняваше.

- Аз съм убиец! – мислеше си Джордан, разкъсван от ужаса на случващото се. Аз не давам нов живот, аз отнемам живота. Аз убих детето си и за малко да убия и единствената жена, която някога съм обичал! Аз не мога дори да стана баща! Аз отнемам правото на хората да бъдат бащи и правото на синовете им да имат бащи. Вие, докторе, дарявате и спасявате живота, аз го отнемам!

Джордан и доктор Манфреди дълго се гледаха в очите. И двамата бяха почти еднакви на ръст и погледите им се срещаха съвсем естествено без нито един от двамата да сведе или повдигне глава. Така, взирайки се в черните очи на италианеца измина най-дългата минута от живота на Джордан. 60 секунди, които побраха в себе си целия му 48 годишен живот. 

- Трябва да качим пациентката в линейката, докторе. – Медицинската сестра сложи край на безмилостната борба между живота и смъртта.  - Кръвотечението спря. – Продължи сестрата, сърдечната дейност и дишането е стабилно. 

Джордан пръв отклони погледа си, вгледа се в шарките на теракота и…рухна. Сълзите се стичаха по лицето му. Раменете му се разтърсваха от ридания, коленете му се подгънаха и той седна  на ръба на ваната, като най-обикновен, средностатистически мъж. 

Доктор Марко Манфреди се доближи до него, потупа го по гърба и каза: - Жена ви ще се оправи! Не се тревожете!  - Елате с нас в болницата, там ще се погрижим за всичко. Обещавам ви! Имате честната ми дума! Тя ще бъде добре!

Всяка една дума на доктора, всичко, което той правеше и говореше, бяха най-страшните неща, които Джордан чуваше. Неща, влизащи в пълно противоречие с неговия живот, с неговата работа, с това, което вършеше и за което взимаше пари. – Ти, копеле гадно, защо не си затвориш устата!  Мразя докторите! - Джордан имаше сили само да ругае на ум. 

 „Служителят на Бога срещу Служителят на Дявола!” 

- Така би казал свещеника от Базиликата „Свети Франциск”, с който Джордан обичаше да разисква философски въпроси за живота и смъртта, вярата и религията.

Пиеха от отлежалото, манастирско вино и разговаряха. Или мълчаха. Така минаваше времето…докато сребърния сърп на Луната избледняваше все повече, а зората, която идваше с първите лъчи на Слънцето погалваше изстиналите през нощта стени на Базиликата. 

Завързваш странни приятелства, Джордан…със свещеници…

И започваш да се възхищаваш на…доктори…

Две професии, които са толкова далеч от теб и от твоята работа, колкото Слънцето от Земята. И все пак, без Слънцето, тази планета щеше да е мъртво, парче скала. 

Арогантния му ред на мисли се възвръщаше и Джордан се поуспокои. Съвсем скоро щеше да може да говори и действа спокойно и уравновесено. Да взима решения и прави планове.

 

 Всяка прилика и разлика

  • с действителни лица и събития
  • е случайна

 

24.05.2015

Юлияна Шапкарова

Време за убиване и време за любов - 1 част

 

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature