Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

LIME  

   

vlakove-sreshti_-razdeli.jpgЧесто пътувам с влакове, съвсем наблизо, само до Своге. Но влаковете, в които се возя са за по-далече. Интересно е да пътуваш с влак, защото влака някак си се е превърнал в любимо превозно средство и жив участник в много романтични, драматични, любовни романи, повести, песни и филми.

Влакове, с които мъже отиват на фронта във филмите за Втората световна война. Влакове, с които се връщат от фронта – с множество рани, без ръка или крак…Но най-вече с рани в душата и в сърцето, които никога няма да зараснат.

Влакове, които разделят влюбени завинаги. И гари, на които чакаме любовта да слезе от влака. Но тя не слиза, защото е взела друг влак, в друга посока.

Влаковете, с които момичетата отивахме на свиждане на момчетата в казармите. И влакове, с които спряхме да пътуваме, защото две години и три месеца са много, много дълго време. Опустели перони и много тъга, защото смеха на момичетата вече заглъхна и никога няма да звучи пак...

Влакове и гари, които помнят и пазят…спомени за щастие и веселие, за скръб и болка.

Влака за Варна, с който пътуваме през нощта, за да отидем при морето. Някакви вуйни в купето гледат възмутено как седим в скута на любимия. Той е бръкнал под късата ни пола, а ние сме си вкарали езика в гърлото му.

Целувки и ласки, които могат да се видят само в купетата на влаковете, защото само там е най-романтично. Заради всички онези неща, които изброих. Крясъка на чайките на гарата във Варна и отново онези главозамайващи целувки, сякаш е дошъл края на света.

Телата помнят, душите знаят и влаковете подсещат, за онези раздели пред лицето на войната, на концлагерите…на газовите камери. А днес пред лицето на тероризма. Само тези целувки и само любовта може да смекчи тези спомени. Спомени за едно друго време, за един друг свят, за влакове, които срещат и разделят.

Перони и гари, които опустяват и мълчат след всяко тръгване на влака. Хората, които си отиват със свити сърца и онова въздесъщо, кратко изречение, увиснало във въздуха между двата свята. Двата свята на живота и на смъртта.

„Обади се, когато пристигнеш!”

Някои никога не пристигат.

А други се връщат, за да ни прегърнат и да ни кажат, колко сме им липсвали, колко ни обичат и как един влак може да бъде целия свят за две сърца, които се обичат.

За две сърца, които се обичат, както на снимката запечатала голямата им любов и страст. Тези хора ще останат заедно и може би ще се оженят, ще имат деца и дори внуци. Или ще се разделят и този перон никога вече няма да види тяхната искрена и истинска любовна история, запечатана в тази прегръдка на снимката.

Влакът ще отпътува, след него ще дойде друг, перонът ще опустее…

Но спомена ще остане...

Дори и да няма любов или тя да е мъртва, спомена за нея, запечатан в такива снимки остава завинаги. Оттам нататък е нужна само малка искра, за да пламне отново огъня на страстните прегръдки и целувки.

Един влак и колко много любов. Затова влаковете винаги ще бъдат романтични и ще се возим в тях с трепет и вълнение. Защото те съдържат спомени за срещи и раздели, за война и мир, за живот и смърт.

Никой не може да остане безразличен пътувайки във влак. Ако връзката ви е на път да се разпадне, а брака ви да приключи – пътувайте с влак! Посрещнете любимия или любимата на някоя гара. Или ги изпратете и помахайте след отпътуващия влак. Почувствайте, как той отнася вашата любов в неизвестна посока.

До Своге има 7 тунела. Всеки един от тях е като преход през времето и пространството. Може да се случи така, че да влезем в тунел и никога да не излезем от него. Или да поемем отново въздух с пълни гърди, виждайки слънцето и светлината в края на тунела. Дори тунелите са част от литературните повествования и метафори за тунелите се използват в ежедневния език и разговори.

Някой може да ни чака там при слънцето или да ни е изпратил преди да влезем в тъмното на тунелите. Каквато и да е историята винаги ще има едно:

„Обади се, когато пристигнеш!”

А ако все още го няма, значи трябва да посрещнем следващия влак, може би там в неговите купета ни търси любовта…

И пътува към нас…

 

 17.05.2015г.

Юлияна Шапкарова

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature