Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

LIME  

   

 

 

 

"Можеш да се влюбиш в един мъж единствено от начина, по който те гледа! Поглед, който не ти остава друг избор, освен...да се влюбиш! Но след това трябва да последва докосването, защото любовта трудно се удържа или задържа само с поглед." 

 

Понякога просто искаш да си тръгнеш от една любов, защото тя вече не носи нищо добро и в нея няма нито радост, нито щастие. Вече не чувстваш и болка и страдание. Анестезията на безразличието си е свършила работата. Останало е някакво отегчение или умора.

 

Остава тъгата по безцелно пропиляното, като нещо скъпо потънало завинаги в дълбоко, тъмно езеро. Знаеш, че е някъде там, но знаеш и че никога няма да се върне и че няма как да откриеш изгубеното, защото то е на дъното. Да, би могла да рискуваш всичко и да се гмурнеш да търсиш.

 

Но риска е прекалено голям и не си струва. Вече не!

 

По-добре да останеш на сигурно,  на брега и там да тъгуваш за загубата на страстта и желанието, които никога вече няма да се върнат. А дори и да се върнат няма да са същите, защото и човека ще е друг и любовта към него ще е различна. 

 

- Боли ли те? – Попита нежно тя и устните и опариха кожата му. – Това е „40 нюанса бордо”. Нашата книга. Тази, която започнахме да пишем с теб. Ти какво очакваше? В „40 нюанса бордо” болката все някога трябваше да се появи. Такава е книгата. Такива сме аз и ти. 

 

- Как се чувстваш, когато разбираш, че ще ме има друг? Напълно, изцяло, физически, реално.  Ще ме има, така истински, както мъж може да има жена. Жена, която нито за миг не успя да направиш твоя. Но си искал, мечтаел си…

 

Той ще бъде щастлив, а ти? 

 

Можеш да започнеш да броиш до 40, но болката няма да намалавя, нито ще спре. Тази болка се лекува само с любов. С много любов и с истинска, неподправена страст. Като моята. Онази, която потъна в тъмното, дълбоко езеро на безразличието…

 

Да, ще боли…

 

Но аз трябва да си тръгвам вече, защото ако не го направя сега, може би  няма да мога да го сторя по-натам. Любовта никога не си тръгва през лятото. Затова трябва да побързам в края на пролетта…

 

А пък есента е твърде тъжен сезон, за да я обременявам и с трудни раздели…

 

И все пак остава нещо хубаво…

 

Спомен…

 

За онази София през зимата, подобно на Венеция през зимата…

 

Беше ми приятно да се запозная с теб и да почувствам топлината на ръцете ти, дъхът ти върху кожата си…

 

И онзи поглед…

 

 

Chao! Което вече не означава „здравей”. Няма да кажа „сбогом”, защото не обичам сбогуванията. Но знам, че никога повече няма да се видим. А дори и да се видим ще се направим, че не се познаваме.

 

 

Това е края. 

 

На една приказка, която не беше истинска. 

 

----------------

 

P.S. Поне си спестихме разнасянето на покъщнина насам натам и онази банална бележка оставена на кухненска маса, в която пише, че Тя си тръгва...

 

И празните закачалки и рафтове в гардероба.

 

 

 

30.05.2015

Юлияна Шапкарова

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature